Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Комунизмът не предлага нищо различно като икономическа схема, когато дойде на власт. Одържавяването не оправя нещата, а ги усложнява.
Самите болшевики са били в чудо какво точно да правят с икономиката, след като взели властта. Принудителното събиране на продукцията от селяните довела до бунтове и страхотен глад. Той бил принуден да върне отчасти пазарните отношения под формата на НЕП за изпускане на парата. Практиката на държавите в Източна Европа пък доказа, че уравниловката на социализма и усещането за тотална заетост и безплатно здравеопазване и образование е за сметка на аборигенско ниското заплащане на труда. Ако все пак някъде се заформя общество, което показва, че може да урежда социално-икономическите си отношения сравнително справедливо, без крайностите на рязкото обедняване за сметка на една свръхбогата малка върхушка, се намесва наднационалното управление на планетата - „семейството“. Световният свръхелит, който сменя управлението в тази държава и отново натиква народа и в тинята. Целта на гигантския социален експеримент, наречен „комунизъм“, бе да се създадат плашила. И никой народ днес в началото на ХХ1 век да не мисли, че има пътища за развитие на човечеството, различни от американския тип капитализъм, който на фона на демонстративно отблъскващия кървав комунизъм изглежда не само приемлив, но и възможно най-доброто общество. А цели поколения идеалисти, които са ставали съучастници или най-малкото не са попречили на екстремните групи и тайни общества като болшевиките, виждат, че са били използвани като опитен материал с пагубен край. Такъв, какъвто се полага на всички лабораторни бели мишки.
Другата гигантска цел също е постигната - рязка разлика в стандарта на живот на „капиталистическия“ свят и страните от бившия комунистически лагер. Тези страни трябваше да бъдат разсипани и превърнати в колонии на наднационалната върхушка, която плати и на болшевиките, и на нацистите да поразредят населението на Европа през ХХ век.
Днес все повече наблюдатели виждат парадоксите и двойния стандарт на Запада, който уж водеше война срещу комунизма до 1989 г., а след нея издигна нова стена пред народите от Източна Европа и непрекъснато изтъква тяхно-то „изоставане“, като че ли то произтича от субективни причини или защото тези народи са втора ръка хора. Европейският съюз и НАТО са представяни във всекидневната медийна пропаганда като някакъв рай, като Обетована земя, като мираж, който не трябва да изчезва от погледа на източноевропейците. С тази сугестия им се отнема възможността да мислят аналитично и да виждат картината на голямата измама в нейната цялост.
В наложената днес схема на „дясното“ и „лявото“ в официозната политология и пропаганда има огромна спекулация. Никого не учудва и не отблъсква днес например голямото толериране на марксизма на Запад. Докато нацизмът е мръсна дума и неговите прояви се инкриминират, псевдо-учението на Маркс се изучава и „обогатява“ от тълкуватели като неомарксиста-евреин Ерих Фром или от Хърбърт Маркузе и това дори минава за модно. Тези рецидиви на богоборческите идеи на марксисти, ленинисти, маоисти и подобните им, покълнали в тлъстата почва на благоденстващото общество, хранят съмнения, че под формата на „леви“ идеи в света е жив бацилът на нихилизма, на разрушителната антихристиянска сила, наричана социализъм, комунизъм и нихилизъм. Тя тлее и чака дъха на Прометей (Луцифер ) да я разпали за пореден път.
По принцип влечението наляво е влечение към смъртта. Психологът Морис Беси твърди в книгата си „История на магията и свръхестественото“, издадена в Лондон през 1964 г., че според съвременната психология движението наляво е подсъзнателен символ на смъртта. Беси буквално пише: „Господарят на мрака язди черна кобила, която галопира наляво - в посока, която се счита за зловеща. Дори етимологията на термина „ляв“ в латинския - „синиструм“, означава както лява посока, така и „носещ нещастие“. В старобългарската литература също има свръхестествено обяснение на лявото като антибожествено. В един апокриф от Х11 век: „Видение, което видя Исая пророк, син Амосов“, се говори за наличието на небето на „леви“ и „десни“ ангели. Левите според апокрифа са от свитата на Луцифер - падналия ангел, и тикат човека към гибел.
През 1970 г. един американец, бивш член на ръководството на Американската комунистическа партия - Кенет Гоф, публикува книгата си „Бащата на комунизма е сатанизмът“. В нея бившият активист на компартията пише:“Вълната на луциферианството, която премина по цяла Русия преди революцията, сега е надвиснала над Америка.“