Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Философията на хаоса изисквала и конспирация, защото винаги била против съществуващия ред и търсела „очистителната сила на терора“. Казано просто, тук става дума за последователен сатанизъм.
Ето как вижда идеите на Маркс големият изследвач на митовете Мирча Елиаде: „В края на пътя на човечеството съгласно марксистката философия на историята лежи златният век на древната езическа есхатология (материя, която изучава края на света - б.а.). В този смисъл Маркс действително върнал Хегеловата философия от небето на земята, но същевременно потвърдил верността на древния мит за златния век, с тази разлика, че поставил този златен век в края на историята, а не в началото... Марксистите в наши дни виждат приближаващата победа на пролетариата като нещо, което ще сложи край на всякаква историческа несправедливост.“
Маркс се присмивал на последователите си, че вярват в идеите му
Създателят на „научния комунизъм“ май много не е вярвал в него. Във всеки случай за него хората, които са го приели като кауза, са глупаци. Ето как описва отношението на „вожда на пролетариата“ към последователите му пруският симпатизант на социализма Фон Техов, който гостува през 1850 г. в Лондон и прекарва няколко вечери в кръчма с Маркс, Енгелс и обкръжението им: „Първо пихме порто, после червено бордо и накрая шампанско. След червеното вино Маркс беше съвсем пиян. Въпреки състоянието си той дирижираше разговора. Усетих, че има не само изключително интелектуално превъзходство, но е и забележителна личност. Ако беше толкова сърдечен, колкото интелигентен, и ако притежаваше толкова обич, колкото омраза, бих влязъл в огъня за него. Жалко, че този човек не е способен да даде на нашата кауза наред със светлия си ум и едно благородно сърце. Убеден съм, че опасната му лична амбиция е разяла всичко добро у него. Той се присмива като буржоа на глупците, рецитиращи неговия пролетарски катехизис. Останах с впечатлението, че жаждата за лична власт е двигател на всичките му постъпки, независимо че твърди обратното.“
Както виждаме, разминаването между думи и дела е основна характеристика на комунистическите водачи открай време. Така е при якобинците, така е и при бащата на диалектическия материализъм, така е при практиците на комунизма - Ленин, Сталин и всичките им копия.
Двойният стандарт у Маркс не се проявява само в цинизма към „глупаците“, подлъгали се по учението му. Той цял живот живее на чужда сметка, при това без чувство за извинение и благодарност към благодетелите си. Светът е длъжен да го издържа. Теоретикът на пролетарската революция всъщност никога не е работил тежък пролетарски труд. Въпреки че се обявява против унаследяването на капитали в „Комунистическия манифест“, Маркс непрекъснато чака отнякъде наследство, за да има пари за творческата си работа - създаването на концепция как да бъде разрушен светът.
„Да беше умряла майка ми вместо Мери!“, пише Маркс до Енгелс
Енгелс от години живее с ирландката Мери Бърнс. Тя му е хем прислужница, хем любовница, хем секретарка. През 1862 г. Мери умира. По този повод Карл Маркс му пише уж утешително писмо. В крайна сметка обаче не успява да маскира същността на мисленето си. Маркс е в лоши отношения с майка си и отдавна чака тя да умре, та да прибере наследството и. В „утешителното“ писмо до Енгелс той се отвлича в разсъждения за собствените си финансови затруднения и някак естествено му се откъсва възклицанието: „Не можеше ли майка ми да е на мястото на Мери!“
Наследствата на починали роднини са основно препитание за свръхреволюционера Маркс. Другият му вечен спонсор е Енгелс. Откакто се срещат през 1844 г., двамата другари ще останат свързани до края на живота си. Дори Жени Маркс ревнува от тази мъжка любов. Енгелс също не е пролетарий, баща му има фабрика в Англия и добри доходи.
През последните десет години от живота на Маркс Енгелс му отпуска редовна рента от 350 лири до живот. Освен това лично му написва статиите, с които Маркс се появява по страниците на „Ню Йорк Дейли Трибюн“ през годините 1853 - 1861 г. Тъй като има проблем - Маркс не може да пише на английски, а по-интелигентният Енгелс може на няколко езика. Верният приятел поема тази тежест. Маркс му дава суров материал, от който Енгелс произвежда вестникарски статии за „Трибюн“. Маркс няма скрупули от тази измама. Важното е, че получава по една лира на статия.