Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Тримата агенти на режима обаче започват да се разпореждат от името на патриарха и свикват учредително събрание на „Живата църква“. Налагат нови канони, премахват патриаршеския сан и превръщат църквата в някакъв протестантски придатък на властта. ЧК ръководи операцията.
Тази църква обаче не се приема от хората и властта се захваща да разруши изцяло руската православна църква. Започва вакханалия, истински сатанински ураган от опустошение над храмове и светини. Само до началото на 1923 г. са затворени 722 манастира. Затворените църкви са десетки хиляди. За една-единствена година - 1929 г., са затворени 2000 църкви. На 23 февруари 1918 г. излиза декрет, който разпорежда църквите да си предадат всички ценности. Ограбването е тотално. Поругаването - също. Параклисът на Иверската Божа Майка в Москва е разрушен за една нощ. Исакиевският събор в Петроград е превърнат в атеистичен музей. Храмът на Спасителя в Петербург е превърнат в клуб, знаменитата Киевско-Печорска лавра е опустошена и затворена, в Святогорск красноармейци нахлуват в манастира и избиват след мъчения монасите, в Тамбов църквата става театър, иконите са изгорени, одеждите на свещениците се използват за покривала на конете. Под ръководството на евреина Лазар Каганович е взривен най-големият храм в Москва - „Христос Спасител“, за да се отвори място за гигантска статуя на Ленин, която така и не е издигната.
Свещениците са обезправени и унищожавани по план. Член 65 на Съветската конституция не дава избирателни права на клира. Децата им не могат да влизат в държавни училища. Убийствата на духовници става всекидневие. В Петроград едни от най-видните пастири - протопрезвите-рите Орнацки и Ставровски, са изтезавани, с отрязани уши, нос и извадени очи те били изхвърлени в реката. Самият Петроградски митрополит Вениамин все пак е съден, преди да бъде екзекутиран. Лъжесвидетели по процеса са същите трима попове, които правят после „Живата църква“ по поръчка на ЧК.
По данни на „Таймс“ от 1922 г. само през първите 3 години на болшевишки терор са били убити 28 владици и 1215 свещеници. Общо след 1917 г в Русия са избити около 500 000 православни духовници и технически персонал на църквата от еврейския болшевизъм.
Комунизмите бяха нужни на Запада да обезкърви и колонизира Изтока, в който преобладава Православието
Примерът на ленинистите в Русия с масов терор се повтарят във всички „социалистически“ страни, попаднали в орбитата на Кремъл след 1945 г. „Мръсни месеци“ на безконтролни кръвополития имат в календара си и България, и Румъния, и Югославия. Дадена е пълна свобода на лумпени да убиват безогледно. Избит е интелектуалният елит на източноевропейските нации.
Защо хората позволяват да им надянат примката? Този въпрос не получава пълноценен отговор до днес. Защо, след като е било ясно от самото начало, че това е нищо повече от терор и откровено желание на една група патологични властолюбци да яздят народите си, малката група комунисти (а във всички страни тази група е малка при вземането на властта) успява? Не може всичко да се обясни с естественото влечение на хората към социална справедливост, още повече че тя не се прилага никъде. А веднага става ясно, че комунистите от радикален тип искат казармен тип общество, а не справедливост.
Много изследователи обясняват успеха на комунистическите групи със специален заговор, ръководен от скрити, суперолигархични кръгове в света. В някои от тези трактовки има логика, но те никога не биват цялостни и завършени в доказателствено отношение поради липса на информация, която е в ръцете на същите кръгове. Дали например фактът, че от 22 членове на Совнаркома при Ленин само 3 са руснаци, останалите - евреи, или че от ръководството на ЧК руснаците са само двама, другите са евреи, а от общо 545 души състав 447 не са руснаци, а главно евреи, е имал решаващо значение за развитието на съветската революция? Редица автори приемат болшевишкия терор като план на външни за православните руснаци сили. В тази теза има логика, защото най-големият потърпевш от болшевизма е руският православен народ. Жертвите на еврейско-болшевишкия терор се изчисляват на над 100 милиона за целия период на съветска власт. През 1917 г. Русия има 160 милиона население, което е щяло да бъде около 400 милиона през 50-те години. Днес то е 147 милиона.
В по-ново време драстични варианти на комунизма бяха разиграни и в Азия. Камбоджанецът Пол Пот например изби по време на режима си над 1 000 000 свои сънародници, и то по садистичен начин. Не трябва да забравяме обаче, че Пол Пот дойде на власт и бе поддържан от САЩ -една юдеизирана страна. Защото както категорично отсича пред Кнесета днешният премиер на Израел Шарон - „Америка е под наш контрол“.