Пан Володиовски

— Тя е голям ветрогон; пък и там вече Нововейски иска да изчатква огън от нея.

— Именно, именно! Днес тя може би все още би предпочела тебе, защото е влюбена в славата ти; но когато ти заминеш, а той остане — знам аз, че ще остане, мошеникът му, защото това не е никаква война — тогава кой знае какво ще стане.

— Башка е голям ветрогон! Нека Нововейски я взема. Искрено му желая това, защото той е чудесен момък.

— Михале! — каза Заглоба и прибра молитвено ръце. — Помисли какво потомство ще излезе от това.

— Аз познавах двама Бальовци, чиято майка беше Дрогойовска, а пък също бяха отлични войници.

— Ха! Хванах ли те! Нататък ли ти гледа окото? — викна Заглоба.

Володиовски се смути извънредно много. Някое време само мърдаше мустачки, като искаше с това да прикрие смущението си; най-после каза:

— Какво говориш, ваша милост! Окото ми не гледа наникъде, но понеже ти спомена за наистина рицарската наклонност на Баша, аз просто веднага се сетих за Кшиша, в която си е избрала резиденция по-женствена натура. Говори ли се за едната, веднага ти идва наум другата, защото винаги са заедно.

— Добре! Добре! Да те благослови Бог и с Кшиша, макар че, кълна се в Бога, ако бях млад човек, щях да се влюбя в Баша до смърт. Като имаш такава жена, в случай на война няма защо да я оставяш вкъщи, а можеш да я вземеш на бойното поле и да си е при тебе. Такава и в шатъра ще ти е добре дошла, а дойде ли й часът, макар във време на бой, пак ще гърми с пушката, ако ще би само с едната ръка. А пък е благородна, а пък е добричка!… Ей ти, мое хайдуче обично, не те разбраха тебе и с неблагодарност те нахраниха, но ако имах ей така шейсет години по-малко, щях да зная коя трябва да се нарича Заглобова!

— Аз не отричам нищо у Баша!

— Не е там работата да не й отричаш добродетелите, ами да й станеш мъж. Но ти предпочиташ Кшиша!

— Кшиша ми е приятел.

— Приятел ли, защо не приятелка? Може би защото има мустаци! Приятел съм ти аз, приятели са ти Скшетуски, Кетлинг. Ти не се нуждаеш от приятел, ами от приятелка. Кажи си го ясно и не хвърляй прах в очите. Пази се, Михале, от приятел от женски пол, дори когато има мустачки, защото или ти на него ще изневериш, или той на тебе. Дяволът не спи и с удоволствие сяда между такива приятели, exemplum95: Адам и Ева, които започнали да се сприятеляват, но това приятелство заседнало като кост в гърлото на Адам.

— Ти, ваша милост, не обиждай Кшиша, аз по никой начин няма да търпя това.

— Нека Бог бди над нейните добродетели! Тя не може да се сравни с моето хайдуче, но е добра девойка! Аз съвсем не я обиждам, ще ти кажа само, че когато седиш при нея, така ти горят бузите, като че ли някой ги е изпощипал, мустачките си мърдаш, косата ти настръхва, пухтиш, ситниш и подскачаш като гривек — а всичко това са белези на похотта ти. На другиго приказвай ти за приятелство, аз съм стар врабец!