Пан Володиовски

А тя винаги се измъкваше, при все че пан Заглоба й казваше:

— Накрая все ще те улови някой, ако не тоя, някой друг!

Но все по-явно ставаше, че именно тоя искаше да я улови. Дори и „хайдучето“ трябва да се досещаше за това, защото понякога така се замисляше, та косата му падаше съвсем на очите.

Пан Заглоба обаче си имаше свои причини, поради което това не му се нравеше. И една вечер, когато всички вече се бяха разотишли, той почука на стаята на малкия рицар.

— Толкова ми е жал, че ще трябва да се разделим — каза той, — та идвам тук, за да те погледам още. Един Бог знае кога ще се видим!

— За изборите непременно ще се върна — отговори пан Михал, като го прегръщаше — и ще ти кажа, ваша милост, защо: хетманът иска да има по това време тук колкото е възможно повече хора, обичани от шляхтата, за да я привличат за неговия кандидат. А понеже, слава Богу, името ми е доста популярно всред събратята, той непременно ще ме повика тук. Хетманът разчита и на ваша милост.

— О, с голям невод91 ме лови той, но струва ми се, че макар да съм много дебел, пак ще се измъкна през някоя дупка на тая мрежа. Няма да гласувам аз за французина.

— Защо?

— Защото това би било absolutum dominium92.

— Конде, както и всеки друг, ще трябва да даде клетва, че ще изпълнява договора, а иначе той бил голям предводител, прочут с военните си походи.

— По божия милост нямаме нужда да търсим предводители у французите. Самият пан Собески сигурно не е по-лош от Конде. Не забравяй, Михале, че и французите носят като шведите чорапи, та сигурно и те няма да удържат на клетвите си. Carolus Gustavus беше готов да се кълне всеки час. У тях то е все едно да строшиш лешник със зъби. Какво струва договорът, щом някой не е честен!

— Но Жечпосполита се нуждае от защита! Ех, де да беше жив княз Йереми Вишньовецки! Unanimitate93 щяхме да го изберем за крал.

— Жив е синът му, същата кръв!

— Но не е същият замах! Да ти дожалее, като го гледаш, той повече прилича на слуга, отколкото на княз от толкова знатна кръв. Да бяха поне времената други! Но днес първата грижа е доброто на отечеството. Същото ще ти каже и Скшетуски. Каквото направи пан хетманът, същото ще сторя и аз, защото вярвам като в евангелието в неговото искрено чувство към отечеството.

— Е! Има време да мислим по това. Лошото е, че сега заминаваш.

— А ти какво ще направиш, ваша милост?

— Ще се върна при Скшетуски. Хлапетата там ми досаждат понякога, но като не ги видя по-дълго време, почвам да тъгувам за тях.

— Ако след изборите почне война, тогава и Скшетуски ще тръгне. Пък кой знае дали и ваша милост не ще се намериш на бойното поле. Може би заедно ще воюваме в Рус. Толкова зло и толкова добро сме изпитали по ония места!