Пан Володиовски

— Трябва да замина колкото може по-скоро и веднага да потисна това приятелство, понеже пан Заглоба може би има право…

После, вече по-весел и по-спокоен, седна да закусва. След закуската се фехтува с Баша и навярно за пръв път забеляза, че тя просто го грабваше — толкова беше хубава с издутите си ноздри и задъхана гръд.

Той сякаш избягваше Кшиша, а тя забеляза това и го следваше с разширените си от удивление очи. Но той избягваше дори погледа й. Сърцето му се късаше, но издържа.

Следобед пан Михал ходи с Баша в килера за стари неща, където Кетлинг имаше втори склад на оръжия. Тук той й показа разни оръжия, като й обясняваше как се борави с тях. После стреляха в мишена с астрахански лъкове.

Девойката беше щастлива от забавлението и се разчурулика като никога, та пани столникова трябваше да й прави бележки.

Така изтече вторият ден. На третия отидоха двамата със Заглоба във Варшава, в Даниловичевския дворец, за да узнаят нещо за датата на заминаването, а вечерта пан Михал заяви на жените, че след една седмица непременно тръгва.

Като казваше това, той се мъчеше да говори небрежно и весело. Към Кшиша дори не погледна.

Обезпокоената девойка се опитваше да му задава разни въпроси. Той отговаряше учтиво, приятелски, но повече се занимаваше с Баша.

Заглоба смяташе, че това е вследствие неговите съвети, и потриваше ръце от радост. Но понеже от окото му не можеше да се крие нищо, той забеляза тъгата на Кшиша.

„Натъжи се! Явно, че се натъжи! — мислеше си той. — Няма нищо! Обикновена женска работа. Но Михал веднага се промени, по-скоро, отколкото предполагах. Добър човек е той, макар че винаги е бил ветрогон в чувствата си и ветрогон ще си остане.“

Но пан Заглоба имаше всъщност добро сърце, та веднага му домъчня за Кшиша.

— Нищо няма да й каже directe96 — каза си той, — но трябва да й измисля някаква утеха.

И като се възползва от привилегията, която му даваше възрастта и побелялата глава, той се приближи до нея след вечерята и започна да я милва по черната копринена коса. А тя седеше тихо, повдигнала към него добрите си очи, малко учудена от тая нежност, но благодарна.

Вечерта Заглоба мушна в хълбока Володиовски при вратата на неговата спалня.

— Е, какво? — каза той. — Нали няма по-добра от хайдучето!

— Мило козле! — отвърна Володиовски. — Сама вдига шум по стаите колкото четирима войника. Истински барабанчик.

— Барабанчик! Дай, Боже, по-скоро да тръгне с твоя барабан!

— Лека нощ, ваша милост!

— Лека нощ! Странни същества са тия жени! Забеляза ли тъгата на Кшишка, задето ти обърна малко повече внимание на Башка?

— Не… забелязах! — отвърна малкият рицар.

— Сякаш някой й подкоси краката!

— Лека нощ, ваша милост! — повтори Володиовски и бързо влезе в стаята си.