Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Като разчиташе на лекомислието на малкия рицар, пан Заглоба се излъга и изобщо постъпи нетактично, че му заговори за тъгата на Кшиша, защото пан Михал така се разчувства от това, че чак нещо го стисна за гърлото.
— Ех, че й се отплатих за нейната благосклонност, за това, дето като сестра ме утешаваше в моята тъга! — говореше си той. — Ами! Какво лошо й сторих! — продължи след кратко замисляне. — Какво й сторих ли? Пренебрегвах я цели три дни, което беше дори неучтиво. Пренебрегвах милото момиче, любимото същество! За това, че искаше да ми лекува vulnera97, й върнах с неблагодарност… Да можех да запазя мярка — казваше си той по-нататък — и като потискам опасното приятелство, да съумея да не я пренебрегвам; но, изглежда, че мозъкът ми е тъп за такава тактичност…
И пан Михал беше сърдит на себе си, а едновременно в сърцето му се обади голяма жалост. Неволно той почна да мисли за Кшиша като за любимо и онеправдано същество. Ядът в него срещу самия себе си растеше с всеки миг.
— Варварин съм, варварин! — повтаряше той.
И Кшиша напълно отстрани Баша от мислите му.
— Който иска, нека взема тая коза, тая мелница, това кречетало! — казваше си пан Михал. — Нововейски или дяволът, все ми е едно!
И у него се засилваше гневът срещу невинната Баша, но нито веднъж не помисли, че с тоя си гняв може да я онеправдае повече, отколкото Кшиша с престореното си равнодушие.
С женския си инстинкт Кшиша веднага отгатна, че в пан Михал става някаква промяна. И на нея й беше едновременно и неприятно, и тъжно, че малкият рицар сякаш я отбягва, но заедно с това разбираше, че между тях предстои да се реши нещо и че те няма да бъдат приятели постарому, а или много по-големи, отколкото досега, или никакви.
И я обзе безпокойство, което се засилваше при мисълта за скорошното заминаване на пан Михал. В сърцето на Кшиша още нямаше любов. Девойката още не бе изпитала това чувство. Но в същото време и сърцето й, и кръвта й бяха съвсем назрели за обич.
Може би и затова, че вече чувстваше леко зашеметяване, Володиовски беше обкръжен със славата на пръв воин в Жечпосполита. Всички рицари произнасяха с почит неговото име. Сестра му превъзнасяше до небето неговите добродетели; обграждаше го ореолът на нещастието — и на всичко отгоре, като живееше под един покрив с него, девойката свикна с външността му.
Кшиша имаше това в природата си, че харесваше да бъде обичана; затова, когато напоследък пак Михал взе да се държи равнодушно към нея, самолюбието й се засегна силно; но понеже сърцето й бе добро по природа, девойката реши да не показва пред Володиовски ни сърдито лице, ни нервност, а да го спечели с добротата си.
А това постигна твърде лесно, защото на другия ден пан Михал беше с разкаян израз на лицето и не само не отбягваше погледа на Кшиша, ами сам я гледаше в очите, сякаш искаше да каже: „Вчера те пренебрегвах, но днес моля да ми простиш.“
И така й говореше с очи, че под тия погледи кръв бликваше върху лицето на девойката и безпокойството й се увеличаваше още повече, сякаш предчувстваше, че много скоро ще се случи нещо важно. И се случи. Следобед пани столникова отиде с Баша у една роднина на момичето, лвовската пани подкоможина98, която бе пристигнала във Варшава, а Кшиша нарочно се престори, че я боли глава; тя беше любопитна какво ще си кажат с пан Михал, когато останат насаме.
Наистина и пан Заглоба не отиде у лвовската пани подкоможина, но имаше обичай да спи следобед понякога по два-три часа, като твърдеше, че това го предпазва от тромавост и прави да е с добро настроение вечер; и наистина той се повъртя още около един час и почна да се готви да си отиде в стаята. Сърцето на Кшиша заби неспокойно.
Но какво разочарование я чакаше! Защото пан Михал също скочи и излезе заедно с него.
„Скоро ще се върне“ — помисли Кшиша.
И като взе гергефа, залови се да бродира сърмено дъно за калпачето, което искаше да подари на пан Михал за път.
Очите й обаче постоянно се вдигаха и се насочваха чак към гданския часовник, който стоеше в ъгъла на Кетлинговата гостна и тиктакаше отмерено.
Но изтече един час, втори — пан Михал го нямаше.
Кшиша сложи гергефа на коленете си, кръстоса ръце върху него и каза полугласно:
— Страхува се, но докато се осмели, те могат да се върнат и няма да си кажем нищо. Или пан Заглоба ще се събуди…
В тоя миг й се струваше, че наистина имат да говорят по някакъв важен въпрос, който може да се отложи по вина на Володиовски.
97
Раните (лат.). — Бел.прев.
98
Съпруга на подкоможи. — Бел.прев.