Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Най-сетне стъпките му се чуха в съседната стая.
— Обикаля — каза девойката и се залови усилено да бродира. Володиовски наистина обикаляше; разхождаше се из стаята и не смееше да влезе; а в това време слънцето почервеняваше и отиваше към залез.
— Пане Михале — извика внезапно Кшиша. Той влезе и я свари над везмото.
— Викахте ли, ваша милост панно?
— Исках да разбера да не би някой чужд човек да се движи… От два часа съм тук сама…
Володиовски придърпа стол и седна на крайчеца му.
Изтече доста време; той мълчеше, тътрузеше леко крака, като ги пъхаше все по-дълбоко под стола, и мърдаше мустачки. Кшиша престана да бродира и вдигна взор към него; погледите им се срещнаха, а после изведнъж и двамата сведоха очи…
Когато Володиовски ги повдигна отново, върху лицето на Кшиша падаха последните лъчи на слънцето и тя беше прекрасна всред тях. Косата й блестеше по гънките си като златна.
— Ще заминеш ли след няколко дни, ваша милост? — попита тя толкова тихо, че пан Михал едва можа да чуе.
— Няма как другояче!
И отново настана кратко мълчание, след което Кшиша заговори отново:
— През последните дни мислех, че ваша милост си ми се разсърдил…
— Как може! — възкликна Володиовски. — Ако бях направил това, щяха да бъда недостоен да ме погледнеш, ваша милост панно, но не беше така.
— А какво беше? — попита Кшиша и отново повдигна към него очи.
— Предпочитам да бъда откровен, понеже мисля, че искреността е винаги по-ценна от преструвките… Но… аз не умея да изразя колко утеха вливаше ваша милост в сърцето ми и колко благодарен бях за това!
— Дано винаги да бъде така — отговори Кшиша и сплете ръце върху гергефа.
На това пан Михал отговори с голяма тъга:
— Дано! Дано да бъде така… Но на мене пан Заглоба ми каза… (така говоря пред ваша милост, панно, като че ли съм пред свещеник…), пан Заглоба ми каза, че приятелството с жена е опасно нещо, защото под него сигурно може да се крие по-горещо чувство, както жар под пепел. И аз сметнах, че може би пан Заглоба е прав и — прости, ваша милост панно, на грубия войник — друг по-изтънко би обяснил това, а на мене… само сърцето ми кърви, че през тия последни дни пренебрегвах ваша милост… и не ми се ще да живея…
Като каза това, пан Михал започна толкова бързо да си мърда мустачките, както никой бръмбар не ги мърда.
Кшиша наведе глава и след малко две сълзици потекоха по бузите й.
— Ако така ваша милост ще бъде по-спокоен, ако моето сестринско чувство не ти помага с нищо, аз ще го скрия в себе си…
И други две сълзици, а после още две се появиха по бузите й.
Но при тая гледка сърцето на пан Михал се разкъса докрай; той скочи към Кшиша и я грабна за ръцете. Гергефът се търколи от коленете й чак насред стаята, рицарят обаче не обръщаше внимание на нищо, само притискаше до уста топлите й кадифени ръце и повтаряше:
— Не плачи, ваша милост панно! За Бога! Не плачи!
Но не престана да целува тия ръце дори тогава, когато Кшиша ги скръсти върху главата си, както правят угрижени хора; напротив, целуваше ги още по-горещо, докато топлината, която лъхаше от косата и челото, го упои като вино и обърка разума му.
Тогава сам не разбра как и кога устните му се плъзнаха към челото й и започнаха да го целуват още по-горещо; после устните му слязоха върху разплаканите й очи и съвсем му се зави свят; сетне усети съвсем нежното мъхче над нейните уста; след това устните им се сляха, прилепени дълго и силно. В стаята стана тихо, само чаровникът тиктакаше отмерено.
Внезапно в пруста се чуха стъпките на Баша и детският й глас, който повтаряше:
— Студ! Студ! Студ!
Володиовски отскочи от Кшиша като уплашен рис от жертвата си, а в тоя момент Башка се втурна шумно, като продължаваше да повтаря:
— Студ! Студ! Студ!
Ненадейно тя се препъна о гергефа, паднал насред стаята. Тогава се спря и като гледаше смаяна ту гергефа, ту Кшиша, ту малкия рицар, рече:
— Какво е това? Да не сте се замервали като с топка?
— А къде е лелинка? — попита Дрогойовска и се мъчеше да изтръгне от развълнуваната си гръд спокоен и естествен глас.
— Лелинка слиза бавно от шейната — отговори Баша със също променен глас.
И подвижните й ноздри се размърдаха няколко пъти. Тя погледна още веднъж и пан Володиовски, който в това време вдигаше гергефа, после внезапно излезе от стаята.
Но в тоя момент влезе пани столникова, а пан Заглоба слезе отгоре и подхванаха разговор за пани лвовската подкоможина.