Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Да й помогне да разбере.
— Да й помогне да разбере, че съм вампир? Клеъри, тя това го разбра, но по много странен
начин. Но не означава, че ще го приеме или че някога ще свикне.
— Е, не можеш постоянно да изтриваш спомените й, Саймън. Този номер няма да минава
вечно.
— Защо не? — знаеше, че не говори логично, но на твърдия под, сред миризмата на бензин и
шепота на паяците, които плетяха мрежите си в ъглите на гаража, се чувстваше по-самотен
от всякога и логиката някак му се изплъзваше.
— Защото връзката ти с нея ще бъде изградена върху лъжа. Никога няма да можеш да се
прибереш…
— Защо не? — прекъсна я рязко Саймън. — Това е част от проклятието, нали? „Беглец и
скитник ще бъдеш.”
Въпреки шума от улицата и гласовете, които дочуваше като фон, усети как изведнъж Клеъри
си пое дъх.
— Мислиш ли, че трябва да й кажа и за това? — попита той. — Как ми постави знака на
Каин? Че на практика съм ходещо проклятие? Дали ще иска такова нещо в къщата си?
Страничните шумове стихнаха. Сигурно Клеъри беше влязла някъде. Той чу как тя се опита
да преглътне сълзите си, когато каза:
— Саймън, много съжалявам. Знаеш, че съжалявам…
— Ти нямаш вина. — Изведнъж се почувства ужасно изморен. Точно така, уплаши до смърт
майка си и сега докарай до рев най-добрата си приятелка. Забележителен ден, Саймън. —
Виж, по-добре да не се срещам много-много с хора. Ще остана тук, а когато Ерик се
прибере, ще му се обадя.
Клеъри подсмръкна и в същото време се засмя през сълзи.
— Какво? Ерик не се ли брои за човек?
— Ще ти се обадя по-късно — каза той и се поколеба. — Ще ти се обадя утре, става ли?
— Утре ще се видим. Обеща да дойдеш на пробата на роклята ми, забрави ли?
— Леле! Май наистина те обичам.
— Знам — каза тя. — И аз те обичам.
Саймън затвори телефона и се отпусна назад, притискайки го към гърдите си. Странно,
помисли си. Сега можеше да каже на Клеъри „обичам те”, а години наред се беше опитвал да
й го каже, но не можеше да произнесе думите. Те вече нямаха същия смисъл и беше лесно.
Понякога се чудеше какво щеше да стане, ако Джейс Уейланд го нямаше. Ако Клеъри не
беше разбрала, че е ловец на сенки. Той обаче отпъди тази мисъл — безсмислено е, не
забивай в тази посока. Не можеш да промениш миналото. Можеш само да продължиш
напред. Не че имаше представа къде беше това „напред”. Не можеше да остане в гаража на
Ерик завинаги. Дори и в сегашното си положение трябваше да признае, че мястото не
струваше. Не му беше студено — вече не чувстваше студ или жега, — но подът беше твърд, а
и имаше проблеми със съня. Искаше му се да притъпи сетивата си. Силният шум от колите
навън му пречеше да заспи, както и неприятната миризма на бензин. Най-лошото от всичко
обаче, беше разяждащото притеснение, какво ще прави от тук нататък.
Беше изхвърлил по-голямата част от запасите си от кръв и беше натъпкал останалото в
раницата; имаше достатъчно за още няколко дни, после обаче щеше да загази. Ерик, където и
да се намираше, със сигурност щеше да му позволи да остане, но в крайна сметка родителите
му можеха да се обадят на майка му. А тя си мислеше, че е отишъл при сестра си и това
щеше да създаде сериозен проблем.
Дни, помисли си той. С толкова време разполагаше. Преди запасите му от кръв да свършат,
преди майка му да започне да се чуди къде е и да се обади на Ребека да го потърси. Преди тя
да започне да си спомня. Сега той беше вампир. Предполагаше се, че цялата вечност му
принадлежи. Той обаче разполагаше с дни.
Беше толкова внимателен. Толкова се стараеше да запази нормалния си живот — училище,
приятели, собствения си дом, собствената си стая. Беше неестествено, но такъв бе животът.
Другите варианти изглеждаха толкова мрачни и самотни, че не си заслужаваше да мисли за
тях. И все пак гласът на Камила прозвуча в главата му. „Но какво ще стане след десет
години, когато вече ще си на 26? А след 20? След 30? И когато другите забележат, че те
стареят и се променят, а ти не?”
Животът, който беше създал за себе си, който толкова точно следваше стария му живот, беше
нещо временно, осъзна сега и почувства празнина в гърдите си. Нямаше никакви варианти.
Беше се вкопчил в сенки и спомени. Замисли се отново за Камила и предложението й. Сега
то му звучеше по-добре от преди. Предложение за принадлежност, макар и не такава,
каквато би искал. Оставаше само един ден преди тя да го потърси за отговора му. И какво