Конспирация за Короната

– Разбира се – отвърна Ейдриън, като не си направи труда да поглед-

не. – Вероятно спи. Защо питаш?

– Просто размишлявах. Дали човек може да се задуши в мокър чу-

вал?

Ейдриън вдигна глава и погледна към неподвижния принц:

– Досега не бях мислил за това – стана и разтърси Олрик, но той не

помръдна. – Защо не каза по-рано! – викна, докато измъкваше кинжала

си. Преряза въжетата и махна чувала. Олрик лежеше неподвижно. Ейдри-

ън се наведе, за да провери дали диша. В този момент принцът го изрита

силно, блъсвайки го назад към Ройс. Започна трескаво да развързва кра-

ката си, но Ейдриън бе отново до него още преди развързването на пър-

вия възел. Прикова го към палубата, притискайки ръцете над главата му.

– Подай ми връвта – изръмжа Ейдриън на Ройс, който наблюдаваше

борбата с тиха веселост. Безгрижно му подхвърли малка намотка и когато

Ейдриън най-сетне приключи с обезопасяването на принца, седна отново

да си почива.

– Виж – каза Ройс, – това вече прилича на риболов; само дето риба-

та не рита, разбира се.

– Добре, лоша идея беше – Ейдриън разтриваше ритнатото от прин-

ца.

– Вдигайки ръка срещу мен, двамата се осъдихте на смърт! Знаете

това, нали?

– Това е малко излишно, не мислиш ли, Ваше Величество? – запита

Ройс. – Та ти вече ни осъди на смърт днес.

Принцът се извъртя на една страна, наклони глава и присви очи сре-

щу яркото слънце.

– Вие! – извика удивено. – Но как е… Ариста! – очите му се свиха от

гняв. – Не завиждала, нали! Скъпата ми сестра стои зад всичко! Тя ви е

наела да убиете баща ми и сега планира да елиминира и мен, за да може

да управлява!

– Кралят бе и неин баща. Освен това, ако искахме да те убиваме, не

мислиш ли, че досега сме имали предостатъчно време да го сторим? –

64

Майкъл Дж. Съливан

поинтересува се Ройс. – Защо ще се морим да те влачим по реката? Мо-

жехме да ти прережем гърлцето, добавим камъни за тежест и изхвърлим

преди часове. Бих добавил, че подобна съдба би била далеч по-добра от

тази, която ти ни беше предвидил.

Принцът се замисли над това за миг.

– Откуп, значи. Възнамерявате да ме продадете на този, който пред-

ложи най-много? Тя обеща ли ви печалба от продажбата ми? Ако сте по-

вярвали, то и двамата сте глупаци. Ариста никога няма да го позволи. Тя

ме иска мъртъв, за да си осигури трона. Няма да получите и меден петак!

– Слушай, малък кралски трън в задника, не ние сме убили баща ти.

В интерес на истината, не че има значение, смятах стария Амрат за читав

крал – доколкото подобно нещо е възможно. Освен това не сме те отвлек-

ли за откуп или за да те продаваме.

– Е, със сигурност не ме овързвате като прасе с надеждата да полу-

чите благоволението ми. Какво точно възнамерявате да правите с мен? –

принцът се замята, но впоследствие се успокои.

– Ако наистина искаш да знаеш, опитваме се да спасим живота ти.