Конспирация за Короната

Набутаха там принца и го затрупаха с мрежите и шамандурите.

Ейдриън ги отблъсна от брега с помощта на дълъг прът, който откри

в лодката. Ройс насочваше лодката с дървения рул, докато реката ги носе-

ше надолу по течението. Близо до притока, течението на Галевир бе сил-

но и придвижването напред не бе проблем. Трябваше да се борят, за да

останат в средата на реката, докато бързо се носеха на север. Точно когато

небето променяше цвета си от мръсносиво на стоманеносиво, преминаха

под сянката на Медфорд. От реката можеха да видят централната кула на

Есендън. Знамето със сокола бе спуснато наполовина заради смъртта на

краля. Флагът бе добър знак, но колко време щеше да мине, преди да от-

крият, че принцът е изчезнал и да го свалят изцяло?

Реката миеше южната част на града, заобикаляйки покрай Занаят-

чийска. Големи двуетажни складове от сиви тухли очертаваха брега; го-

леми дървени колела се потапяха в реката, впрягайки силата й в захранва-

не на воденичните камъни и дървесните складове. Плитките води на Га-

левир не позволяваха преминаването на големите кораби, затова многоб-

ройни докове обслужваха плоскодънни баржи, които донасяха стоки от

пристанищното селце Роу. Имаше и построени от риболовците приста-

ни, отвеждащи директно в пазарите за риба. Там скрипци повдигаха пре-

пълнени мрежи и ги изпразваха на пода за обработка. Чайките вече бяха

започнали да кръжат около доковете в ранната утринна светлина, където

рибарите почистваха лодките си. Никой не обръщаше внимание на два-

62

Майкъл Дж. Съливан

мата мъже в носещата се по реката черупчица. Но за всеки случай стояха

приведени, докато и последните признаци от града не потънаха зад нади-

гащите се речни брегове.

Светлината стана по-силна – както и течението. Започнаха да се по-

явяват скали и дълбочината се увеличи. Никой от двамата не бе професи-

онален лодкар, но вложиха максимално старание в отбягването на скали

и плитчини. Ройс все още бе кормчия, докато коленичилият Ейдриън из-

ползваше дървения прът, за да измества лодката встрани от препятствия.

Неколкократно се плъзваха по невидими речни камъни и корпусът се раз-

трисаше с неприятен тъп звук. Тогава принцът изскимтяваше, но през ос-

таналото време пазеше тишина и пътуването вървеше гладко.

С времето слънцето издигна цялото си лице; реката се разшири зна-

чително и се разля в спокойно течение покрай песъчливи брегове и бо-

гати зелени поля. Галевир разделяше две владения. На юг лежеше Глъс-

тън, северната погранична зона на кралство Уоррик. На север бе Гали-

лин, най-голямата провинция в Меленгар, под ръководството на граф Пи-

къринг. Някога реката беше обект на разгорещени спорове между арис-

тократите, но сега – вододел между миролюбиви съседи; бреговете пред-

ставляваха пасторални сцени от края на сезона с преживящи крави и ко-

пи сено.