Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Знам, че беше нещо свързано с вяра — продължи да разсъждава Джоунс Голата пушка и сбърчи чело.
— Не смятам, че е толкова важно — каза Гомес. — И бих искал да говориш по-тихо. Бигелоу Бобровата опашка вече клюма на масата. Може би тази вечер ще мине без скандал.
— „Вярвам“ — повтори Джоунс. — Утре ще се обадя на детективите от Палм Спрингс. Аз притежавам единствената улика срещу убиеца.
— Тази улика не ми се вижда кой знае каква — рече Джей Едгар и отново затвори очи.
— Още утре ще им се обадя.
— Аз пък още утре ще убия Франк Замели — измърмори Бейтс Прилепа.
6.
Плаващи ковчези
— Не търси милост от онзи негодник — каза Ото Стрингър, говорейки за шефа им. — Той е голяма гад.
— Не мисля, че ще ни е необходима милост — рече Сидни Блекпул. — Никой няма да разбере за десетте бона, а дори това да стане, парите са за всекидневни разходи. С нищо не ни задължават.
— Важна е сумата, Сидни. Тя ни задължава. Ако отделът научи, няма да отървем примката.
— Никой няма да научи. Спокойно. Довърши си текилата и доматения сок. Как можеш да пиеш такова нещо?
— Ами мога.
Ото Стрингър се беше опънал на шезлонг в здрача край басейна.
Той махна на сервитьорката с гардения в косите, която вървеше, поклащайки бедра. Жителите на Палм Спрингс харесваха Хаваите и екзотиката.
— Още едно? — усмихна се тя и Ото дълбоко съжали, че либидото му е спаднало.
— Питието беше божествено, скъпа — каза той, — но мисля да опитам нещо друго.
— Това е четвъртото, което изпи — отбеляза Сидни. — Опасно е да ги смесваш.
— Не се безпокой. Я да видим. Напоследък не съм пил мартини, затова нека бъде мартини. С водка.
— Водка с мартини — повтори сервитьорката и записа в тефтерчето си.
— И салата — добави Ото.
Докато сервитьорката поклащаше бедра на път за бара, Ото въздъхна, сложи ръце зад главата си и престана да свива корема си. Беше издокаран в чисто нов бял панталон, бели мокасини, пуловер за голф от изкуствена материя в розово и кафяво и кафява риза.
Сидни беше в обичайния си панталон, но за вечерта си бе сложил зелена риза и бял пуловер с шпиц деколте. Хората в Палм Спрингс ходеха небрежно облечени. Казаха им, че малко ресторанти в пустинята изискват сако. Никой не искаше вратовръзки, освен в ресторантите на крайградските клубове, но двамата си бяха взели сака и вратовръзки за всеки случай.
— Днес беше ли достатъчно горещо за теб, скъпи? — попита Ото, наблюдавайки две тридесетинагодишни жени, които се показаха навън, погледнаха детективите и отново се прибраха вътре, без да проявят явен интерес.
— Да, мисля, че беше достатъчно горещо — отговори партньорът му и сви рамене.
— Това е половината от разговора. А сега, къде ще вечеряме?
— Не знам. Трябва ли да се притеснявам за това?
— Това е другата половина от разговора.
— Какъв разговор?
— Разговорът в Палм Спрингс. Днес край басейна слушах една компания. Това беше единственото, за което говореха. Дали е достатъчно горещо и къде ще вечерят.
— Вълнуващо.
— Тук хората се вълнуват само от тези неща.
— Тези хора са богаташи, Ото. Не са като теб и мен.
— И ние сме богати, Сидни.
— Само тази седмица.
— Точно така — каза Ото, подражавайки на Том Селек, чийто начин на говорене, ризи и мустаци бяха хит сред ченгетата тази година. — Онази сервитьорка ще ме изяде с поглед.
— Нали търсеше грозни жени.
— За да се оженя. Богата, грозна мадама, с която да сключа брак, но не и да прекарвам отпуската си. Затова харесвам Йоко Оно. Изглежда като главна героиня от кабуки — японски театър от седемнадесети век, където всички са мъже. Бих се оженил за нея веднага.
— Да подпишем чека за сметката и да вървим да вечеряме — предложи Сидни Блекпул.
— Да подпишем чека за сметката — ухили се Ото. — Аз ще се подпиша. Искам да дам голям бакшиш на малката сърцеразбивачка. Ще запомни Ото Стрингър до края на седмицата.
— Надявам се, че десетте хиляди ще стигнат — измърмори партньорът му, докато влизаха в ресторанта.
Заведението беше като всичко останало в хотела, но нямаше толкова много плетени мебели и цветните мотиви не бяха толкова крещящи. Салонният управител беше облечен официално, а сервитьорите — издокарани в стандартния за пустинята шик — бели ризи и черни папийонки.