Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
После Честър поведе спор с Джей Едгар Гомес за грамофонния автомат. Младите ченгета винаги се оплакваха от съдържателя заради избора му на плочи.
— Не разбирам защо не може да чуем поне една шибана песен, писана през този век! — изстена Честър. — Писна ми от Хари Бабит и Снуки Лансън. И от Франк Синатра, който пее: „Подреди ги, Джо“.
— Вие, младите, дори не сте способни да проумеете старите песни — въздъхна Гомес. — Какво ще предадете на следващото поколение?
— Трябва да пуснем нещо ново — настоя Честър. — По дяволите, все едно съм телефонист, който прекарва живота си със слушалки, залепени на главата!
Това беше вярно. Четирима от дванадесетте ченгета в пивницата бяха със слушалки на уокмени.
— Какво им е лошото на „Ван Хален“ или на „Дюран Дюран“? — обади се Джоунс Голата пушка.
— Никакъв хард рок — отсече Гомес.
— Добре тогава. Елтън Джон. Той е по-възрастен.
— Никакъв мелъди рок — отсече за втори път Гомес.
— А какво ще кажеш за „Полийс“? — попита Честър. — Как може човек като теб, дал тридесет години на закона, да възразява срещу група, кръстена на полицията?
— Не се опитвай да хитрееш — каза Гомес. — По дяволите, избери си поне една песен на „Хол енд Оутс“. По-улегнали са!
— И те са същата измет.
— Предполагам, че дори „Бийтълс“ не са остарели достатъчно за теб.
— Те започнаха тая тъпа музика. Трябваше да се удавят с шибаната си жълта подводница — рече Джей Едгар.
И така нататък. Спорът беше безнадежден, но младите ченгета протестираха всяка нощ. Гомес пускаше музика само от тридесетте, четиридесетте и петдесетте години и малко кънтри. Допускаше Уили Нелсън, защото смяташе, че певецът изпълнява хипарско-каубойски песни и не може да се справи с кризата на средната възраст. Джей Едгар разбираше ексцентриците на средна възраст.
— Какво ти става? — обърна се Джоунс Голата пушка към Бейтс Прилепа, когато ченгето с големите уши разтреперано влезе в бара и хвърли на тезгяха десетдоларова банкнота.
— Н-нищо — отговори Бейтс. — Само дето ще убия Франк Замели!
— Така ли? Кога?
— Утре. Дори тази вечер, ако се появи.
— Да, тук е достатъчно скучно.
— Ей богу, вярвай, ще го убия! Дай ми двойна „Маргарита“, Едгар.
— Какво е направил Шегаджията този път? — попита Джоунс Голата пушка, докато хвърляше погледи на една от вдовиците на средна възраст от Безкръвната алея, която в един часа след полунощ му изглеждаше така, сякаш си е правила пластична операция за шест бона.
— 3-змия! — извика Прилепа.
— Сложил е змия в колата ти?
— В ш-шкафчето ми.
— Това вече е прекалено. Дори за Франк Шегаджията. Голяма ли беше? Не ми казвай, че е била гърмяща! Няма да повярвам.
— Г-гумена — изпелтечи Прилепа, грабна чашата с две ръце и изпи половината коктейл на един дъх.
— О, гумена! Е, значи не е толкова страшно.
— Ще г-го убия! Г-господи, аз з-заеквам!
— Да. Изпий си питието и може би ще се успокоиш.
— Ей богу, вярвай, щ-ще… — запелтечи отново Прилепа.
— Какво? — не издържа Джоунс Голата пушка.
— По-тихо! — изръмжа Джей Едгар. — Единствената ми почивка тук е като дремя прав.
— Вярвам — каза Джоунс и хукна към грамофона, който свиреше „Зелени очи“ на Хелън О’Конъл. — Вярвам! Хей, Едгар, тази песен не е ли от твоето време?
— Какво?
— „Вярвам“… Как беше?
Без да маха пурата от устата си или да отваря очи, Джей Едгар Гомес запя:
— „Вярвам, че от всяка капка дъжд ще порааасне цвете!“
— Да, точно така.
— „Вярвам, че някъде и в най-тъмната нощ блещууу-ка свещ.“
— Добре, достатъчно! — рече Джоунс Голата пушка. — Тази е, Прилеп.
— Какво?
— Песента, която ми се стори, че убиецът пее в пустинята, когато намерих момчето на Уотсън в колата.
— Нали каза, че била „Преструвай се“.
— „Преструвай се, че си щастлив, когато си тъъъжен“ — неочаквано изпя Едгар Гомес. — Обожавам Нат Кинг Коул.
— Мислех, че онзи тип пееше нещо за преструване, но сега съм убеден, че беше „Вярвам“. Да! Точно така.
— Но тази песен съвсем не прилича на „Преструвай се“ — възрази Джей Едгар Гомес, отваряйки най-после очи. — Пиеш твърде много водка. Казах ти, че уискито е по-добро за главата ти.