Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Цар Гунтер й отвърна: • „За туй не говорете.
Ще дойде ден, когато • от мен ще разберете
защо съм дал на Зигфрид • сестра си за жена.
Честита да е с него • за дълги времена!“
„Тъй жалко“ — възрази тя — • „за хубост, добродетел!
Да можех да избягам • от вас като владетел,
не бих аз споделила • леглото ви, преди да
узная той защо бе • сватосан за Кримхилда.“
Но Гунтер обясни й: • „Той също притежава
и твърдини могъщи, • и истинска държава:
уверена бъдете, • че цар е като мене.
Затуй приех Кримхилда • той за жена да вземе.“
И подир тези думи • остана тя печална.
А воинството след пира • оръжие пак грабна
и екна твърдината • от шумната гълчава,
която почна царя • комай да отегчава.
Той виждаше се легнал • до своята съпруга
и нямаше в ума му • представа вече друга,
освен че с любовта си • наслада ще му дава.
Затуй Брунхилда с нежност • той взе да съзерцава.
Турнирът да прекъсне • подканиха веднага,
с невестата щом царят • решил бе да си ляга.
Пред залата се сбраха • отново в тоз миг нощен
Кримхилда и Брунхилда, • но без ненавист още.
Придворните дойдоха, • без някой да се бави,
а интендантът свещи • тогаз им предостави
и двете царски свити • се сетне разделиха.
Мнозина бяха тия, • що Зигфрид придружиха.
Владетелите двама • поеха в свойте спални
с копнежа как там всеки • победи най-похвални
ще удържи с милувки • над своята любима.
За Зигфрид в колко радост • онази нощ премина!
Щом в ложето им брачно • Кримхилда той прегърна
и с нежности безбройни • девицата обгърна,
чрез обич благородна • тя стана му тъй скъпа,
че за хиляда други • не би я той отстъпил.
За ласките му вече • ни думица от мене.
Но чуйте що на Гунтер, • юнак самоуверен,
с царицата Брунхилда • през тази нощ се случи.
Любов далеч по-лесно • от друга би получил.
Щом свитата от дами • и рицари си тръгна,
затвори той вратата • и се при нея върна,
готов да обладае • разкошната снага,
но да се отдаде тя • не пожела сега.
Тя легна в бяла риза, • приготвена от лен.
Помисли царят: „Ето • аз имам тук пред мен
най-свидното, което • съм пожелал в живота.“
На хубостта й би се • той насладил с охота.
Свещта закри на царя • ръката благородна.
Пристъпи той към свойта • съпруга превъзходна,
излегна се до нея, • изпълнен с буйна радост,
и я прегърна силно • в предвкусване на сладост.
Той щеше да се люби • с невестата си мила,
ако би всеотдайно • тя нему разрешила.
Понеже се навъси, • на него му додея —
не страст, а неприязън • откриваше у нея:
„Ах, рицарю, каквото • сега сте наумили,
не ще го бъде, тъй че • прахосвате сал сили.
Ответ от вас дордето • аз нямам на въпроса,
девица ще остана.“ — • С туй тя го разядоса.
В борба за любовта й • раздърпа бяла риза,
девицата обаче • колана си изниза,
препасал много здраво • прекрасното й тяло.
Тогаз в неволя царят • оказа се изцяло:
завърза му с колана • ръцете и краката,
а сетне го провеси • и на пирон в стената,
в съня да я не стряска. • От обич бе лишен, но
сломен едва не се и • прости той с всичко тленно.
Уж беше покорил я, • а на молба удари:
„Царице, край сложете • на всичките кошмари!
Към вас не ще посмея • отново да посегна,
ни вече толкоз близо • аз редом ще полегна.“
Нехаеше обаче • тя що нощес му беше —
в леглото спа спокойно, • той там пък си висеше,
дорде зора накрая • в прозореца просветна.
Предишната му сила • бе станала несетна.
Девицата запита: • „Владетелю, какво ли
прислугата ще мисли • за вашите неволи,
съзре ли ви завързан • от някаква жена?“
А рицарят отвърна: • „Сега такваз злина
Перейти на страницу: