Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Исландци, нибелунги, • брега веч приближили,
натиснаха веслата • натам със всички сили,
забързани (ръце им • отново ловки бяха)
към пристана, където • бургундци се тълпяха.
Тогаз царица Ута, • от грижите възбледна,
на двора появи се • и своя кон възседна,
девиците поведе • навън от твърдината,
где с рицарите те се • взаимно опознаха.
Жребеца на Кримхилда • маркграфът знатен Гере
до крепостната порта • почтително отведе.
Подир юнакът Зигфрид • зае се да й служи
и благосклонността й • накрая с туй заслужи.
До Ута Ортвин яхнал • бе кон, а пък в редица
ги следваха по двойки • млад рицар и девица.
Не е било при среща • (туй нека се запомни)
прихождане подобно • на дами благородни.
В турнирни схватки шумни • и рицарски двубои
(как иначе било би?) • се впускаха герои
по пътя на Кримхилда • надолу към реката.
Девиците прекрасни • там снеха от седлата.
Как щит о щита в сблъсък • пред дамите трещяха,
как умбрите изящни • от удара звънтяха
и копията как се • превръщаха в трески!
В тоз миг пристигна царят, • тъй както извести.
Край пристана стояха • девици русокоси.
От палубата слезна • цар Гунтер с много гости,
повел Брунхилда лично • с голяма обич, с вяра —
как накит и доспехи • блестяха в надпревара!
Пред тях благопристойно • принцесата Кримхилда
застана да посрещне • княгинята Брунхилда.
Шапелите си златни • поместиха нагоре,
целувайки се двете • с вежливостта на двора.
Кримхилда поздрави я • с тез ласкави слова:
„Добре сте ни дошли тук, • в бургундската страна!
Привет от мен и майка • и родственици верни.“
Брунхилда й отвърна • с поклони прекомерни.
И колко пъти още • прегръщаха се силно!
Посрещане не ще е • било любвеобилно
тъй както туй на двете • към тяхната снаха:
устата й изящна • те разцелуваха.
Щом на Брунхилда всички • придворни на брега
пристъпиха, те бяха • поети за ръка
от рицарите снажни. • Тъй всяка знатна дама
пред своята княгиня • почтително застана.
Посрещането мило • немалко още трая,
на поздрави, целувки • не виждаше се края.
Две царствени девици • там редом днес стояха:
за рицарите гледка • неповторима бяха.
Видяха тъй мнозина, • от някого узнали,
че хубост като тази • на двете те едва ли
са срещали по-рано, • че истина си беше.
Та по лика им даже • белило не личеше!
Осанка кой ценеше • и кръшната снага,
съпругата на Гунтер • харесваше сега.
Но опитният все пак • намираше Кримхилда
далеч по-миловидна • в сравнение с Брунхилда.
Размесиха се сетне • там дами и девици,
чудесно пременени • прекрасни хубавици.
Осеяна бе с хижи • и с шатри от коприна
край твърдината вормска • поляната равнинна.
Роднините на царя • напираха да видят
княгинята. На сянка • подканиха да идат
Брунхилда и Кримхилда • със своите придворни.
Натам ги съпроводи • отбор бургундски воини.
И гостите тогава • възседнаха конете.
Как копия в двубои • ломяха щитовете!
Полето прах обгърна, • като че ли пожари
бушуваха. В герои • кипяха страсти стари.
Девиците следяха • на рицарите спора.
Нееднократно Зигфрид, • начело на отбора
юнаци, прекосил бе • пред шатрите полето,
хиляда нибелунги • предвождайки напето.
Но волята на царя • сам Хаген възвести:
таз надпревара редно • бе да се прекрати,
та дамите да се не • измъчват от праха.
И гостите любезно • се в нея вслушаха.
А сетне Гернот рече: • „Конете оставете,
дордето захладнее. • Готови вий бъдете,
че царят нареди ли, • ще скочим на седлата
да отведем достойно • девиците в палата.“
Приключи всяка схватка • на длъж и шир в полето
и рицари към шатри • отправиха се, гдето
сред дами на раздумка • приятелска седяха.
Оттам подир привечер • те да потеглят щяха.
Перейти на страницу: