Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
При заник-слънце сетне, • преди да падне мракът,
настана хлад и вече • излишно бе да чакат.
Към твърдината дами • поеха с кавалери —
в красавиците нежни • как всеки взор се впери!
Протъркали си бяха • по време на ездата
доспехи в дух прославен • бойците на страната.
Накрая пред палата • владетелят застана,
а всеки рицар славен • прислужваше на дама.
Богатите царици • там бяха разделени.
Със щерката си Ута • и свитата засмени
придворни се завтече • в една просторна зала.
Навред възторг ечеше • и радостна възхвала.
Трапезата се сложи, • че царят бе решил
с дошлите да вечеря. • До него с образ мил
пристъпяше Брунхилда — • с корона на главата
и в царството бургундско • владетелка богата.
За свитата скамейки • край дългите софри
поставиха и гозби • обилни и добри
донесоха, та всеки • до днес за тях повтаря.
Отбрани гости само • се виждаха край царя.
Донесоха слугите • в легени позлатени
вода да се измият • бойците уморени.
Не бива да се вярва, • че имало е друга
такава царска сватба • уж с по-добра прислуга.
Владетелят преди към • водата да посегне,
принц Зигфрид осмели се • на нещо да наблегне.
Припомни му що честно • бе нему обещал,
преди да бе Брунхилда • в Исландия съзрял.
„Спомнете си, че клетва • ми дадохте една:
пристигне ли Брунхилда • във вашата страна,
да взема аз сестра ви. • Що с клетвата ви стана?
При похода немалко • старах се без подкана.“
Владетелят отвърна: • „Напомняте ми с право.
Клетвопрестъпник няма • да стана аз лукаво.“
Нае се със сестра си • тозчас да разговаря.
Поканиха Кримхилда • да се яви пред царя.
До залата дойде тя • със свита миловидна,
но Гизелхер чевръсто • към стълбите се вдигна:
„Да се оттеглят трябва • придворните ви дами,
държи да срещне царят • единствено сестра ми.“
Въведоха Кримхилда • в оназ просторна зала,
що рицари достойни • край царя беше сбрала.
Дошли от разни кралства, • в кръг стихнаха сега,
Брунхилда пък се върна • на пищната софра.
Тогава Гунтер каза: • „Сестрице моя мила,
от клетва верността ви • ме би освободила!
Обет на воин съм дал аз • да стане той ваш мъж.
Откликвате ли, както • било е неведнъж?“
Девицата му рече: • „Мой прелюбезни братко,
отвръщам веднага на • молбата ви аз кратко:
покорно ще изпълня • каквото наредите.
Мой мъж ще е, когото • вий сам определите.“
А погледът й нежен • пак Зигфрид развълнува.
Той преданост отново • ней засвидетелствува,
заставайки до нея. • Пред рицари в туй време
тя трябваше да каже • дали за мъж го взема.
Свенливостта моминска • я миг разколеба.
За щастие на Зигфрид • и негова съдба
не се възпротиви тя — • съпруг й стана той.
Прие я за съпруга • ксантенският герой.
Щом двамата взаимно • си дадоха оброк,
за рицарите то бе • достатъчен залог.
Прегърна Зигфрид нежно • чаровната девица,
пред воините целуна • той бъдната царица.
Разпръсна се кръжецът • от рицари и седна
на почетното място • с принцеса ненагледна
принц Зигфрид, следван гордо • от нибелунгски воини.
Обслужваха го чинно • слугите многобройни.
Насреща му до царя • седеше пък Брунхилда.
Тя толкоз натъжи се, • съзирайки Кримхилда
да сяда редом с Зигфрид, • че плач я чак задави.
По бузите сълзите • да потекат остави.
Владетелят запита: • „Какво ви е, любима,
та в ясния ви поглед • печал такава има?
Ликувайте на воля, • че вам тук са подвластни
земите с твърдините • и рицари прекрасни.“
„Доплака ми се“ — рече • красивата девица. —
„Сърцето заболя ме • за вашата сестрица.
До ваш васал видях я • да сяда унизена.
Не мога да не плача, • щом тъй е уязвена.“
Перейти на страницу: