Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
ни чест на вас ви прави, • ни пък на мен се пада.
Пуснете ме — това го • доброто вам налага.
За вас щом любовта ми • е толкова несносна,
до дрехата ви нивга • не ще се веч докосна.“
Развърза го тя, тъй че • нозе на пода сложи
и върна се обратно • той в брачното им ложе.
Но както настоя тя, • полегна по-далече
без воля да докосне • и ризата й вече.
Прислугата яви се, • на заранта дошла,
донасяйки им нови • изящни облекла.
Но колкото да беше • денят уж триумфален,
владетелят бургундски • през него бе печален.
По обичай старинен, • уместен и зачитан,
цар Гунтер и Брунхилда • със вид благовъзпитан
към черквата поеха, • где меса предстоеше.
Сред множеството людско • там Зигфрид също беше.
Освен одежди царски • на път къмто амвона
приготвили им бяха • владетелска корона.
Там двойките венчаха • и всичко туй щом мина,
честити под корона • стояха четирима.
Оръженосци млади, • шестстотин и повече,
по повод празненството • получиха днес меча.
В Бургундия избликна • пак радост от сърце,
пак копия трещяха • във воинските ръце.
Край своите прозорци • красавици седяха
и с поглед взрян отблясък • на щитове следяха.
От свитата си царят • се бе уединил,
сред радостта на други • изглеждаше унил.
За разлика от Зигфрид • видът му бе окаян
и принцът се досети • причината каква е.
Затуй се той при него • завтече и запита:
„Кажете, май нощта ви • била е ядовита?“
Призна му домакинът: • „За срам и за позор
аз дявола довел съм • тук в своя собствен двор.
Щом рекох да я любя, • тя върза ме с колана
и на пирон провеси • ме досами тавана.
До заранта висях там, • от страх едва издържах,
а тя си спа безгрижно, • преди да ме развърже.
Приятелски вам всичко • това ви доверявам.“
Юнакът Зигфрид рече: • „Безкрайно съжалявам
и искам да помогна, • ако ми разрешите.
Ще сторя тъй, че плътно • до нея да лежите,
та любовта си вам да • не може да откаже.“
След мъките си Гунтер • прие го с радост даже.
„Недълго“ — вметна Зигфрид — • „тъгата ви ще трае.
За двама ни различна • нощта, уви, била е.
По-мила от живота • сега Кримхилда ми е —
днес за жена Брунхилда • ще имате пък вие.
Аз в спалнята ви още • довечера ще бъда
и с чародейства всяка • несрета ще пропъдя,
но в мантия загърнат • не ще ме никой види.
Прислугата добре е • овреме да си иде.
Ще духна аз свещите • на пажове в ръцете —
че вече съм дошъл там, • по туй ще разберете.
Да обладайте вие • невестата с принуда
или ще ви помогна, • или ще се погубя.“
„Ако не опетните • вий моята съпруга,
съгласен съм на всяка • предложена услуга,
дори с цена живота • на мерзката жена“ —
додаде царят. — „Тя е • същински сатана.“
А Зигфрид му отвърна: • „Аз честна дума давам —
невестата ви нямам • за цел да обладавам.
Сестра ви предпочел съм • пред всички други дами.“
Прие с надежда Гунтер • делата обещани.
Редяха се в турнира • успехи и провали,
но спря таз надпревара: • тъй бяха призовали,
щом дамите поеха • към празничната зала.
Да им проправя път бе • прислуга дотърчала.
Коне и люде двора • опразниха завчас,
владици два поеха • с невестите тогаз.
До своите съпрузи • те двете край софрата
последвани от воини • заеха си местата.
Владетелят седеше • изпълнен цял с копнежи:
що Зигфрид обещал бе, • тъй много го разнежи,
че към нощта с Брунхилда • умът му бе отправен
и тоз ден му се стори • на трийсет дена равен.
Затуй едва дочака • вечерята да мине.
Брунхилда се оттегли • тогаз да отпочине,
тъй както и Кримхилда, • във спалнята си тиха.
Какви юнаци снажни • тез дами придружиха!
Принц Зигфрид бе приседнал • подир да поговори
със своята невеста • доволен, без раздори.
Тя галеше дланта му • с ръчицата си нежна,
но някак ненадейно • пред нея той изчезна.
Перейти на страницу: