Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Прочая древняя литература » Песен за нибелунгите
Песен за нибелунгите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Песен за нибелунгите

Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:

Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 122
Перейти на страницу:
В милувките си както • от поглед го изгуби, въпросът й почуда • сред свитата събуди: „Къде тъй странно принцът • се дяна отведнъж? Изпод ръка ми кой скри • дланта на моя мъж?“
Но сетне спотаи се. • А Зигфрид вече беше там, где прислуга свещи • пред себе си държеше. Той пламъка задуха, • та Гунтер да узнае, че вече е пристигнал • и време за дела е.
Наставаха за царя • минутите желани. И дами, и девици • да тръгват той подкани. Подире сам затвори • вратата с яки брави; над тях издърпа също • и две резета здрави.
Светилника набързо • прикри зад балдахина. Игра любовна почна • (това не се размина) юнакът силен Зигфрид • с девицата красива. Ту радваше се Гунтер, • ту в срам взе да унива.
В леглото им щом Зигфрид • към дамата посегна, тя рече: „Стига, Гунтер, • че може да ви стегна и да висите пак до • зори неутешимо!“ Царицата един ден • на Зигфрид отмъсти му.
Той стискаше уста си, • за да не проговаря. Макар и без да вижда, • долавяше пък царят: в леглото явно нищо • не ставаше нередно. За двамата това бе • премеждие поредно.
Преструваше се Зигфрид • на царя Гунтер мил и чудната девица • с ръце си бе обвил, но тя върху скамейка • с все сила го стовари, така че той в ръба й • главата си удари.
След миг юнакът славен • бе скочил на крака в нов опит да надвие • тъй силната жена, но сблъска се повторно • с голяма съпротива. Не вярвам пак да пламне • подобна ярост дива.
Понеже не престана, • девицата се вдигна: „За дързостта ви груба • веднага, без да мигна, ще ви накажа тука. • Не ще допусна аз да бъде мойта риза • раздърпвана от вас!“
Тя бляскавия рицар • с ръцете си обхвана и него като царя • да върже пак с колана, та сам-сама в леглото • да си отспи спокойно. За смачканата дреха • наказваше достойно.
Какво от туй, че бе се • прочул със свойта сила? Тя в превъзходството си • го беше убедила. Понесе го без мъка • (уж непоколебим) и грубо го притисна • между стена и скрин.
„Нима“ — помисли принцът — • „живота ми една девица ще отнеме, • та всякоя жена подир да е надменна, • макар че ни веднъж не се е тя държала • така със своя мъж?“
Дочул борбата, царят • за принца се боеше. Посраменият Зигфрид • пък вече се гневеше, опълчил се отново • с необуздана сила срещу оказваната • от нея съпротива.
Предълго чака царят, • дорде я той сломи. Ръцете му тъй стисна, • че чак кръвта изби от неговите нокти, • и щеше да ги смаже. Девицата обаче • успя той да откаже
от нейната нелепа • приумица напълно. Чу Гунтер Зигфрид как я — • пак действайки безмълвно в леглото тъй притисна, • че силно изпищя от болка, причинена • от силите му, тя.
Към ханша си посегна • колана да свали да го завърже с него. • Но той се защити, та шумно изпращяха • и всички нейни стави. Така жена на Гунтер • да стане я застави.
„Живота ми“ — тя рече, — • „царю, вий пощадете! Злината ще изкупя, • за нея не мислете. Не ще отблъсвам вече • таз обич благородна, мощта ви щом умело • владетелка надмогна.“
А Зигфрид се отдръпна, • в леглото я остави, да се съблича сякаш • за малко се изправи. От пръста й измъкна • той златен пръстен вещо, владетелката без да • усети даже нещо.
Не знам дали защото • бе тъй самонадеян, но и колана взе й • той в порив ненадеен; беда бе, дето сетне • го даде на Кримхилда. В туй време царят вече • лежеше до Брунхилда.
С милувки той най-нежни • обсипа своя блян, а тя гнева потисна • и моминския свян и непозната слабост • от ласките обзе я. Ах, таз любовна нега • мощта как ней отне й!
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)