Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
А племенникът Ортвин • пак нека се погрижи
да има край реката • скамейки, шатри, хижи
и родственици други • навреме да пристигнат,
че царят и Брунхилда • там празненство ще вдигнат.
Красивата Кримхилда, • след като разбере,
че водя гости, нека • посрещне най-добре
невестата ми с радост • и почести у нас.
Признателен за всичко • ще съм й вечно аз.“
Юнакът храбър Зигфрид, • тъй както се полага,
сбогува се с Брунхилда • и свитата веднага,
край Рейн неудържимо • на коня полетя.
Не помни се вестител • по-бляскав на света.
Във Вормс пристигна скоро • той с две дузини воини.
Налегна безпокойство • немалкото придворни,
щом чу се, че завърнал • се бил, ала без царя.
Дали смъртта не бе им • отнела господаря?
Наскачаха дошлите • от коня си тогаз.
Момците горди срещна • сам Гизелхер, млад княз.
Направо с брат си Гернот • към Зигфрид се завтече
и щом наблизо Гунтер • не забеляза, рече:
„Добре дошли сте, Зигфрид! • С загриженост голяма
аз питам ви къде се • владетелят ни дяна.
Нима го е със сила • Брунхилда в бой надвила?
Безмерната му обич • ли нам е навредила?“
„Страхът ви е напразен. • Към всеки в таз държава
съратникът ми служба • най-вярна изпълнява.
Оставил съм го читав, • а мен пък той изпрати
в страната му да нося • аз новини богати.
Затуй решете живо • в палата как да ида
с царицата, а също • с сестра ви да се видя.
Заръките от Гунтер • и от Брунхилда лично
ще им предам тогава: • те чувстват се отлично.“
Княз Гизелхер отвърна: • „Явете се пред двете,
услуга на сестра ми • любезна направете.
За брат ми притеснена • е тя от много време,
така че несъмнено • вас с радост ще приеме.“
„Услуга за Кримхилда“ — • принц Зигфрид отговори —
„аз всякога охотно • и с преданост бих сторил.
Но те отде ще знаят, • че ще ги посетя?“
Сам Гизелхер нае се • да отнесе вестта.
Юнакът знатен щом се • пред майка си яви,
пред нея и сестра си • с възбуда заяви:
„Завърнал се е Зигфрид, • ксантенският герой,
от брат ми Гунтер бил е • във Вормс изпратен той.
Донесъл е нам вести • как царят ни сега е,
да ви ги предаде той • съгласие желае.
За похода исландски • държи да извести.“
Загриженост у двете • не спря да се таи,
но празнична премяна • облякоха с отрада
и наредиха Зигфрид • при тях да заповяда.
На таз покана той се • веднага отзова.
Кримхилда го посрещна • с приветливи слова:
„Добре дошли сте, Зигфрид, • юнако добронравен!
Къде е брат ми Гунтер, • владетелят ни славен?
Брунхилда ако го е • погубила със сила,
горко на мен, загдето • в тоз свят съм се родила!“
А рицарят отвърна: • „Отплата ми дължите,
преблагородни дами! • Вий всуе тук тъжите:
оставих царя читав, • това добре го знам.
С Брунхилда ме провождат • вам вести да предам.
Те двамата изказват, • царице благородна,
и почит вам голяма, • и обич най-синовна.
Плача вий забравете, • че скоро ще са тука.“
Отколе ней не бяха • вестявали сполука!
Със снежнобяло крайче • на дрехата изтри
сълзите от очи си. • Подир благодари
на момъка за всички • тез вести споделени.
Тъй плач и мъка бяха • докрай преодолени.
Той радостно прие, щом • предложи му да седне.
Девицата му рече: • „Макар и да е редно
на вестоносец злато • да се даде в отплата,
любезността пък дар е • за личност пребогата.“
„Дори да бях на трийсет • царства единствен цар,
от вашата ръка аз • не бих отказал дар!“
„Така да е!“ — отвърна • момата благонравна.
Ковчежника си прати • с заръка незабавна.
Тя гривни две дузини • все с камъни безценни
му връчи за отплата. • Но даровете нейни
целеше не да вземе: • раздаде ги героя
на дамите придворни • от нейните покои.
И Ута благосклонност • към него прояви.
„Но нека кажа още“ — • юнакът заяви —
„какво ви моли Гунтер: • ще ви е задължен,
изпълнено щом бъде • в тържествения ден.
Перейти на страницу: