Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Богатите му гости, • туй чух го да желае,
да срещнете, принцесо — • голяма чест това е —
вий яхнали на коня • пред Вормс покрай брега.
Това той настоява • да сторите сега.“
„Изцяло съм готова“ — • девицата отвърна —
„аз всякаква услуга • за него да изпълня.
Ще я извърша с радост • и преданост в сърцето.“
Безмерната любов й • порумени лицето.
Таз среща на вестител • не бе по обичая.
С целувка би почела • тя рицаря накрая,
преди да се оттегли • вежливо от палата.
В Бургундия на Зигфрид • се вслушаха в словата.
На Зиндолд, Хунолд, Румолд • тогава се наложи
да се потрудят яко • за гости и велможи,
сковавайки скамейки • пред Вормс покрай реката.
Уредниците царски • прилежно се стараха.
За Ортвин и за Гере • бе чест и този път
приятелите вредом • да се уведомят,
че празненство се готви • и веселба голяма.
Девойките гласяха • веч своята премяна.
Стените на палата • покриха се с украси,
а в залата на Гунтер • и столове, и маси
се стягаха за гости • огромно множество.
По-сетне тук се вдигна • разкошно тържество.
Поканени да дойдат, • с коне поизнурени
прииждаха неспирно • на двора приближени
достойно да посрещнат • най-новата роднина.
Одежди пищни бяха • разгънати от скрина.
Дойде и новината, • че веч се приближава
кортежът на Брунхилда. • В Бургундия тогава
сред людете настана • немалка суетня.
С какви момци бе горда • и другата страна!
Пред своите девици • Кримхилда настоя:
„Които ще приветстват • до мене край брега,
най-гиздава премяна • от ракли да извадят,
че гостите нам чест и • похвала да изкажат.“
От рицари там бяха • слугите задължени
да изнесат изящни • седла златочервени,
та дамите с достойнство • на кон до Рейн да идат.
Тъй фини сбруи где ли • могло би да се видят —
как ярко по конете • позлатата лъщеше
и от юздите камък • безценен как блестеше!
Поставки позлатени • донесоха овреме
да стъпи всяка дама • от тях на конско стреме.
За знатните девици • подире от обора
конете им ездитни • изкараха на двора.
Нагръдници изящни • от най-добра коприна
окичваха жребците • и смайваха мнозина.
Зададоха се дами • осемдесет и шест.
Пристойно забрадени, • те до Кримхилда с чест
пристъпиха красиви • и в гиздави премени.
Накитени девици • ги следваха засмени —
тез петдесет и четри • бургундки до една
най-личните, събрани • от цялата страна,
все русокоси бяха • и с бляскави кордели,
тъй присърце от царя • заръчаното взели.
За рицарите чужди • стъкмени бяха с пищни
и прелестни одежди • от тъкани различни,
прилягащи чудесно • на моминската хубост.
Да им го не признаеш, • било би цяла лудост.
Самур и хермелини • красяха облеклата.
На не една девица • висяха на ръката
върху коприна гривни. • Усърдие такова
не се описва, нито • постига се отново.
Над лъскави одежди • замятаха колани,
приготвени изкусно, • в Арабия подбрани,
Върху прекрасна дреха • от свила и от вълна —
тъй радостта на всички • придворни беше пълна.
И с накит на гърдите • накиприли се бяха
немалко хубавици. • Но тъжни да са щяха,
тоз блясък ако би им • засенчил красотата.
Такава гиздост няма • владетел днес в палата.
Те тъкмо пременени • се бяха появили,
пристигнаха дружина • юнаци приветливи —
съпровождачи техни • през този ден прекрасен,
в ръка със своя щит и • със копие от ясен.
Перейти на страницу: