Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Почувствахме се малко неудобно от факта, че пред нас на живо стояха хората, които дърпаха конците в това странно начинание.
Имах чувството, че съм доста изпаднала личност. Какво, по дяволите, правехме?
— А това тук е добрият стар доктор Бернер — представи го Фриц, като посочи един добре сложен и строен доктор. Той също както и свекър ми не беше изгубил косата си и сигурно през годината взимаше участие поне в два маратона.
Доктор Бернер също не пропусна да се здрависа с всички ни.
— Дори и не предполагах, че ще се съгласите да участвате във всичко това — каза той. — Бях напълно сигурен, че ще покажете среден пръст на Фриц и ще го посъветвате къде да завре парите си…
— Е, всеки може да сбърка! — отговори Щефан, с леко агресивна нотка в гласа си.
Шерер и Рюкерт се засмяха.
— Но пък така е по-добре, не мислите ли? Такова удоволствие не сме изпитвали отдавна. Всички ние ще се забавляваме страхотно.
— Ние също — измърморих под носа си.
И изведнъж се ядосах на Фриц. Защо не можеше поне веднъж да се държи като нормален баща и просто да подари милионите на децата си.
— Басът все още не е спечелен. Половин година може да се окаже по-дълга, отколкото човек си представя — каза доктор Бернер.
— По-дълга? — прошепнах на себе си.
Фриц погледна часовника си.
— Пет и половина. Времето наближава, не мислите ли?
— Time to say good-bye7 — запя Рюкерт.
Звучеше наистина зловещо с неговия тих прегракнал глас.
Четиримата мъже проследиха с любопитство как ние вдървено и объркано се разделяхме със законните си съпрузи. Всеки момент щях да се разрева.
— Ще се видим пак утре рано сутринта — каза Щефан.
— Да — отвърнах аз.
Евелин държеше здраво плюшения заек за ушите, докато Оливер я прегръщаше. Почти ми стана жал за нея. Но в този момент тя каза през рамото на Оливер:
— И помни, Оливия, никога не почиствай мраморните плочки с белина.
— Ще се въздържам! — отвърнах й.
Не, единствената, за която трябваше да ми е жал в момента, бях аз самата.
— Хайде, карфиолче — каза Оливер, докато товареше куфара ми в ситроена. — Сложил съм зеленчукова лазаня във фурната.
Лицето ми леко просветна.
— Ех, не е ли вълнуващо! — каза банковият директор Шерер и лицето му засия. — Ах, защо не съм пак млад!
Оливер запали двигателя. Веднага изпитах усещането, че седя в трактор. Цяло чудо беше как все още тази таратайка се движеше.
Щефан и останалите четирима мъже ни махнаха. Евелин не махаше, тя беше притиснала здраво плюшения заек към себе си, а изражението на лицето й беше все едно, че изпитва остър зъбобол.
Пентхаусът на Евелин и Оливер беше още по-луксозен и разточителен, отколкото си го спомнях. Освен банята, имаше още две малки стаи, а именно спалнята на Оливер и Евелин, стаята за гости и кабинета, в който аз трябваше да живея. Остатъкът от почти сто квадратни метра представляваше едно-единствено помещение, в което модерната метална лъскава кухня беше отделена с барплот от къта за хранене и всекидневната. Таванът на стаята се отразяваше в тъмносивите гранитогресни плочки на пода — нещо, което ми напомняше рекламата на Мистър Пропър. Мебелите в помещението не бяха много: две кремавобели модерни канапета стояха до ниска масичка, антично бюро в лицевата част на помещението и старинна маса, около която бяха подредени осем стола „Филип Старк“. Стените бяха боядисани в кремавобяло и се открояваха с очевидната си голота. Само над бюрото висеше картина — много приятна абстрактна мацаница в гранитно сиво и кремавобели тонове, която бе обградена от широка и излъскана алуминиева рамка. От канапетата имаше хубав изглед към убийствената, сребърно-металикова плазма, която беше монтирана на срещуположната стена. Който имаше такъв телевизор вкъщи, нямаше нужда повече да ходи на кино. Тези телевизори, доколкото ми беше известно, бяха страшно скъпи. Явно Оливер и Евелин имаха афинитет към вещи с недостижими цени. За сметка на това не си падаха по излишни дреболии като възглавнички за диван, стайни растения, порцеланови фигурки, покривки, рамкирани фамилни фотографии и пердета. Въпреки това, противно на очакванията ми, обстановката не беше чак толкова неуютна. Може би точно тази анонимна обстановка ме накара да не се чувствам като самопоканила се натрапница. Да, а мирисът на лазаня, който се носеше от фурната, дори създаде у мен усещане за домашна обстановка. Разопаковах багажа си, разходих се из цялото жилище, а след това подредих козметиката си на поставката в банята. Тук всеки си имаше собствен умивалник. Този на Евелин беше празен и чист, а върху този на Оливер стояха поне пет различни вида афтършейв. Имаше две възможности: или беше наркозависим потребител на одеколон, или Евелин му подаряваше всяка Коледа по един, а той не ги ползваше изобщо. Щефан например буквално се къпеше с афтършейв.
7
Време е да си кажем сбогом (англ.). — Б.р.