Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
На третия ден бурята стихна и скоро ни взе на буксир един влекач от северното крайбрежно плаване. Бяхме изгубили шестнайсет дена, за да стигнем от Лондон до Тайн! Когато влязохме в дока, се оказа, че сме изпуснали реда си за товаренето и трябваше да чакаме цял месец. Мисис Биърд (името на капитана беше Биърд) пристигна от Манчестър да се види със стария. Тя заживя на борда. Екипажът се пръсна кой накъдето види и на кораба останаха само капитанът, помощниците, единият юнга и стюардът — мулат, който се обаждаше на името Ейбрахам. Мисис Биърд беше възрастна жена със сбръчкано като зимна ябълка румено лице и с фигура на младо момиче. Веднъж ме видя да си зашивам копче и настоя да й дам да ми поправи ризите. В това имаше нещо неприсъщо за капитанските жени, каквито бях виждал на бордовете на първокласните клипери. Когато й занесох ризите, тя рече: — А чорапите? Трябва да се закърпят, сигурна съм. Нещата на Джон — на капитан Биърд — вече приведох в ред и сега с удоволствие бих свършила още нещо.
Чудесна бабичка! Тя прегледа и поправи бельото ми, а през това време аз за пръв път прочетох „Сартор Ресартъс“ и „Пътуване до Кива“ от Барнаби. Тогава не разбрах много добре първата книга, но помня, че по онова време предпочитах войника пред философа и предпочитанието ми се потвърди от живота. Единият беше човек, а другият — нещо по-голямо… или по-малко. Те и двамата обаче са покойници, мисис Биърд също умря… Младостта, силата, геният, мислите, постиженията, простодушните сърца — всичко умира. Но както и да е.
Най-сетне натоварихме кораба. Наехме екипаж. Осмина здрави мъже и двама юнги. Вечерта ни изтеглиха на буксир към шамандурите при входа на дока; бяхме готови за отплаване и смятахме да потеглим на следния ден. Мисис Биърд трябваше да си замине за вкъщи с нощния влак. Когато корабът бе привързан към пристана, събрахме се да пием чай. На масата всички мълчаха — Махун, старата семейна двойка и аз… Свърших пръв и се измъкнах да пуша; каютата ми се помещаваше в рубката точно срещу кърмовата куверта. Имаше прилив; духаше силен вятър и ръмеше. Двойните врати на дока бяха отворени и парните кораби за въглища влизаха и излизаха сред мрака; ярко горяха светлините им, шумно пляскаха витла, гърмяха скрипците, от кейовете ехтяха викове. Наблюдавах в нощта върволицата от светлини по мачтите, която извиваше нагоре, и зелените светлини, които се спускаха надолу; изведнъж пред мен лумна червен блясък, изчезна и се появи отново. Съвсем наблизо се откроиха смътните очертания на носа на някакъв параход. Извиках надолу към каютата:
— Бързо горе!
А после от мрака прозвуча нечий изплашен глас:
— Спрете кораба, сър!
Удари камбана. Друг глас извика предупредително:
— Вървим право към този барк, сър!
Отговорът прозвуча сърдито:
— Добре!
После отекна силен трясък: тъпият нос на парахода закачи фоквантите на „Юдея“. Последва кратък смут, чуха се викове, припрени стъпки. Парата зарева. После някой каза:
— Благополучно, сър…
— При вас всичко наред ли е? — попита сърдитият глас.
Втурнах се напред да видя има ли повреди и извиках в отговор:
— Изглежда, да.
— Заден ход! — изкомандува сърдитият глас.
Заби камбана.
— Кой е този параход? — изписка Махун. Виждахме само грамадната му сянка, която отстъпваше назад. Те ни извикаха някакво име — име на жена: Миранда, Мелиса или нещо такова.
— Още месец ще трябва да киснем в тази проклета дупка — каза ми Махун, когато с фенери в ръце заоглеждахме разбитите фалшбордове и скъсаните въжета. — Но къде е капитанът?
През цялото време не го бяхме видели, нито чули. Тръгнахме да го търсим на кърмата. Нейде от дока достигна до нас жален вик:
— Ей, „Юдея“!…
Как, по дяволите, бе попаднал там капитанът?…
— Ало! — завикахме ние.
— Плавам в нашата лодка без весла! — извика той.
Един окъснял лодкар ни предложи услугите си и Махун се спазари с него за половин крона да довлече на буксир нашия шкипер; първа обаче изкачи трапа мисис Биърд. Двамата почти час плавали из дока под ръмящия студен дъжд. За пръв път в живота си бивах толкова учуден.