Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Амелия Сакс потропваше нервно по волана с пръстите си с изгризани нокти. Опитваше се да си представи къде може да е затворена Ти Джей Колфакс. Да се открие жената, ѝ се струваше безнадеждно начинание, финансовият район никога не ѝ се беше струвал толкова огромен: пълен с улички, с тъмни ходници, входове, постройки със зейнали черни прозорци...
Колко много места да скриеш заложник.
Спомни си ръката, стърчаща от гроба при железопътната линия. Пръстенът с диамант, нахлузен върху кървавата кост. Този тип бижу бе познат на Сакс. Наричаше го „пръстен на утехата“ - пръстени, каквито си купуват богатите момичета. Какъвто щеше да си купи и тя, ако беше богата.
Продължи на юг, покрай разносвачи с велосипеди и таксита.
Дори в този ярък следобед, под изгарящото слънце, тази част на града изглеждаше зловещо. Сградите хвърляха призрачни сенки и стените им бяха на тъмни петна като от засъхнала кръв.
Сакс взе поредния завой с шестдесет километра в час, гумите изсвистяха по асфалта. Натисна газта, за да стигне отново деветдесет.
Чудесна машина. Реши да провери как ще се държи при сто и десет.
Преди години като ученичка, когато баща ѝ спеше (обикновено работеше от три до единадесет), тя взимаше ключовете от камарото и казваше на майка си Роуз, че отива на пазар; питаше я дали ще иска нещо от месарницата във Форт Хамилтън. И преди майка ѝ да каже: „Не, но защо не вземеш влака, недей да караш“, момичето вече бе изчезнало, отпрашило с колата на запад.
След като се върнеше, след три часа и без покупки, Ейми се промъкваше тихо по стълбите, за да не се сблъска с ядосаната си майка, която в подобни случаи за нейно забавление ѝ изнасяше цяла лекция за опасността от забременяване и как щяла да провали бляскавото си бъдеще на фотомодел. И когато най-накрая възрастната жена разбра, че дъщеря ѝ не ходи по мъже, а излиза само за да кара по магистралите на Лонг Айланд със сто и петдесет километра в час, тя със същия тон започна да ѝ изнася лекции как ще обезобрази хубавото си лице при някоя катастрофа и ще провали бляскавото си бъдеще на фотомодел.
Нещата се влошиха още повече, когато Амелия си извади шофьорска книжка.
Тя се промъкна между два паркирани един до друг камиона, надявайки се, че нито шофьорът на единия, нито пътуващият в другия ще решат да отворят вратата си точно в този момент. Изсвири доволно с уста, когато успя да мине помежду им.
„Когато се движиш, не могат да те хванат...“
Лон Селито замислено почесваше пълното си лице с дебелите си пръсти и не обръщаше никакво внимание на шофирането на Сакс. Говореше с партньора си за случая като счетоводител, който обсъжда балансите на фирмата. Колкото до Банкс, той вече не гледаше страстно очите и устните на Амелия, а постоянно хвърляше загрижени погледи към километража.
Завиха рязко по Бруклинския мост. Сакс отново се замисли за отвлечената жена. Потрепвайки по кормилото, тя си представи какви дълги, изящни нокти трябва да има Ти Джей. Видението на стърчащата от гроба ръка, подобна на забоден брезов клон, не излизаше от съзнанието ѝ. Нито кървавата кост.
- Много е странен - внезапно заговори Сакс, за да промени хода на мислите си.
- Кой? - попита Селито.
- Райм.
- И още как - добави Банкс. - Прилича на брат близнак на Хауард Хюс91.
- Да, и мен ме изненада - призна по-възрастният детектив. - Не изглеждаше много добре. Беше хубав мъж. Но нали знаете. След всичко, което е преживял. Как са ви пуснали в патрула с това каране, Сакс?
- Като ме назначаваха, никой не ме е питал, просто ме разпределиха.
„Точно както вие преди малко.“
- Наистина ли е толкова добър?
- Райм ли? Още по-добър. Повечето криминолози в Ню Йорк разследват по двеста случая на година. Най-добрите. Райм работеше двойно. Дори когато оглавяваше ЦСО. Вземете Пе- рети, способен човек е, но излиза от кабинета си веднъж на две седмици, при това се занимава само със случаи, отразявани от пресата. Това да си остане между нас, полицай.
- Слушам.
- Райм се занимаваше сам със сцените на убийствата. А когато не работеше по някой случай, просто излизаше и обикаляше из града.
- Защо?
- Просто се разхождаше. Оглеждаше. Ходеше с километри. Из целия град. Купуваше разни неща, намираше други, събираше.
- Какви неща?
- Стандарти за улики. Почва, храна, списания, обувки, книги по медицина, лекарства, растения... Само да му кажеш нещо, и ще ти го намери и ще го каталогизира. Сещате ли се - когато намери улика, да получи някаква идея за престъпника и начина на извършване на престъплението. Търсиш го, а той е в Харлем, в Ийстсайд, Хелс Кичън.