Кралят на зимата

На Съвета присъстваха две жени, само две и въпреки това присъствието им породи сподавен протест, но и той заглъхна щом очите на Утър гневно проблеснаха.

Моргана беше точно срещу Утър. Съветниците бяха седнали по-далече от нея, така че тя седеше сама. Скоро Нимю влезе спокойно в залата, проправи си път между насядалите мъже и зае мястото до Моргана. Нимю излъчваше такава спокойна самоувереност, че никой дори не направи опит да я спре. След като седна тя вдигна очи и погледна Великия крал Утър право в лицето сякаш го предизвикваше да я изгони, но кралят не й обърна внимание. Моргана също се направи, че не забелязва младата си съперница, която седна много тихо и много изправено. Нимю беше облечена с бялата си ленена рокля с кожения робски ремък на кръста и сред покритите с тежки наметала посивели мъже изглеждаше слаба и уязвима.

Великият съвет като всеки съвет започна с молитва. Ако Мерлин беше тук, той щеше да се обърне към Боговете, но вместо това епископ Конрад от Гуент се помоли на християнския Бог. Видях Сенсъм сред съветниците на Тюдрик и забелязах с каква дива омраза погледна двете жени, защото те не сведоха глави по време на молитвата. Сенсъм знаеше, че тези жени заместват Мерлин.

След молитвата трябваше да се отправи предизвикателството и тази чест бе дадена на Оуейн, най-добрият боец на Думнония, който победи двамата най-добри воини на Тюдрик два дни преди това. Мерлин винаги наричаше Оуейн звяр и той наистина изглеждаше като звяр, когато се изправи пред Великия крал с извадения си меч и с наметалото от вълча кожа, което се спускаше върху широките му рамене и издутите мускули на ръцете му.

— Има ли тук някой, който да оспорва правото на Утър над Великия трон? — изръмжа той.

Никой не се обади. Оуейн сякаш разочарован, че никой не прие предизвикателството му, прибра меча си в ножницата и седна с нежелание сред другите съветници (много по-добре щеше да се чувства, ако стоеше сред своите воини).

След това бяха съобщени новините от Британия. От името на Великия крал говори епископ Бедуйн. Той оповести, че засега сакската заплаха на изток от Думнония била отстранена, но на твърде висока цена. Принц Мордред, престолонаследник на Думнония и воин, чиято слава се носела по всички краища на земята, бил убит в часа на победата. Лицето на Утър остана безизразно докато слушаше този често повтарян разказ за смъртта на сина си. Името на Артър не беше споменато, макар че именно Артър беше успял да грабне победата въпреки грешките в тактиката на Мордред и всички в залата го знаеха. Бедуйн съобщи, че победените сакси били дошли от земите, принадлежали на племето катувелан. Те не били изтласкани напълно от тези древни британски територии, но се съгласили да плащат годишен данък на Великия крал — злато, жито и волове.