Злочестие [bg]

По-незабележимо е, отговорих аз. Ако седи в центъра на града и свети, докато го вдигне във въздуха, както направи в Тексас, ще послужи като предупреждение за хората да избягат.

Отвратително, написа Летящ рицар.

Можеш ли да го наблюдаваш през други мобилни?, попитах аз.

Доста информация за пресяване, момче.

Имаш ли да правиш нещо по-приятно?

Аха, май да. Аз не съм от вас, Възмездителите.

Да, обаче си човек. Моля те. Направи каквото можеш. Ако го забележиш в друг град, независимо дали свети, или не, кажи ми. Може би ще успеем да предупредим хората.

Ще видим, отговори той.

Меган погледна телефона ми.

— Би трябвало да се уплаша от контрола, който той има над мобилните, нали?

Двамата снимахме центъра на града. След като пратихме снимките на Летящ рицар, целият ми разговор с него изчезна от мобилния. Показах това на Меган, но тя беше разсеяна. Взираше се във видимо безкрайното поле лъскави като стъкло могили от скали и стомана, които някога бяха град.

— Това щеше да ме убие — тихо каза тя. — Огън. Край завинаги.

— Щеше да убие повечето Епични. Дори и някои от останалите Висши Епични. — Това беше един от начините да се преодолее тяхната неуязвимост: да ги удариш с ядрено оръжие и да ги унищожиш. Ужасно решение, както бяха установили няколко държави. Можеш да поразиш с ядрено оръжие само толкова от собствените ти градове, колкото да не ти оставят нищо друго, което да защитаваш.

Меган се облегна на мен, а аз сложих ръка на рамото ѝ. Беше влязла в горяща сграда, за да ме спаси, и така се беше изправила срещу онова, което можеше да я убие, но това не означаваше, че страхът ѝ е изчезнал. Просто беше под контрол. Управляем.

Двамата отидохме при другите Възмездители, които се бяха настанили близо до центъра на експлозията. Ейбрахам беше проверил за радиация, за да сме сигурни, че е безопасно.

— Ще се наложи да направим нещо с този тип, Дейвид — каза Ейбрахам, когато се приближих.

— Съгласен съм. На първо място обаче е спасяването на Проф. Единодушни ли сме по този въпрос?

Всички от групата кимнаха. Ейбрахам и Коуди бяха с нас с Меган от началото — искаха да опитаме да върнем Проф, а не да го убием. Явно бях убедил Мизи при разговора ни в колата, тъй като тя закима енергично.

— Някой друг тук да се чуди защо Проф е отишъл в Атланта? — попита Коуди. — Искам да кажа, можеше да си стои във Вавилар и да накара всички видове Епични да му се подчиняват. А той се е вдигнал чак тук.

— Трябва да има някакъв план — отговорих аз.

— Той разполага с цялата информация на Регалия — каза Ейбрахам. — Тя знаеше разни неща за Епичните, за силите им и за Злочестие — подозирам, че знаеше повече от всеки друг. Затова се питам какво ли е намерил Проф в нейните данни.