Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

колекция от филми.

- Сега като се замисля, ключалките така или иначе няма да спрат Гюси. Хей, няма

да спя сама в замък с негативно настроен дух на вещица.

- Ще остана, докато и ти си там. И без друго спя там през половината време.

- Да не би да предлагаш да си поделим апартамента?

- Ще увеличи шансовете – каза той. – Двама срещу Гюси.

- Това е вярно, но тя те мрази. За мен това би било като да деля апартамент с

примамка за духове.

- Леле, благодаря.

Хармъни седна напред и почука на прозорчето, за да бъде свалено.

- Шофьор, на следващата пряка завий надясно. Улица Уарф. Моята къща е

голямата викторианска с опасващата я веранда.

Лимузината спря, а Хармъни все още не беше приела работата, защото не искаше

Пакстън да види колко нетърпелива беше да го стори.

Той каза на шофьора си да почака, излезе и видя магазина.

- Магазин за старинни дрехи и антикварни предмети "Безсмъртна класика" – каза

той и погледна назад в колата. – Моите извинения.

Той заобиколи и задържа вратата й отворена.

- Както виждаш. Живея и работя тук – каза тя, щастлива да го опровергае, макар

да имаше други мотиви за отиване в замъка, но нямаше причина да издребнява. –

Живея зад магазина – каза тя, сочейки пътя.

При кухненската врата, той взе ключа й и й отключи вратата. Тя му благодари, но

остана на прага.

- Ще обмисля офертата ти – каза тя – и ще те уведомя утре, по един или друг

начин.

Тя прочете мислите му относно устните й, които не я изненадаха, но също така

видя и намерението му да запази нещата между тях строго професионални –

голямо разочарование. Харесваше го, въпреки че го познаваше само от един ден. С

Кинг Пакстън винаги щеше да знае къде е мястото й и пред какви предизвикателства

ще се изправи.

- Започваме работа рано – каза той, когато слезе по стълбите, спря и се обърна

към нея. – Хармъни, относно уговорката за спането. Ако приемеш работата, трябва да

знаеш, че апартаментът…

- Не искам да работя за теб – каза тя.

Пакстън се изкачи едно стъпало по-нагоре.

- Съжалявам да го чуя.

- Не искам да съм твоя служителка. Предпочитам да съм ти равна. Ако ще

сортирам старинните ти дрехи и ще укротявам призрака ти, ще го направя като

независим предприемач.

Раменете на Пакстън се отпуснаха.

- Това може да се уреди. Същата сума, ден за ден?

Хармъни кимна половинчато.

- Ще подпиша договор.

- Ще го подготвя, в случай че решиш да приемеш работата. Но… – Погледът му се

насочи отново към тениската й “Гордея се, че съм страхотна”. – Трябва да знаеш, че не

харесвам дрехи с послания.

- Ще го имам предвид.

Тя отвори вратата.