Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
На никого не може да каже това — особено на София. Би я обезпокоил, ако даде глас на демоните на съмнението. Съпругата му е невинна млада жена, непоколебима във вярата си. Това би било точно толкова немислимо, колкото да ѝ разкаже как Грете си беше вдигнала полите. Защото такава е Божията воля — синовете да му бъдат отнети — и да го поставя под съмнение е богохулство.
Корнелис има нов живот и нова млада съпруга. По-млада е, отколкото щяха да са сега синовете му, ако бяха оцелели. Духовете им са редом с него. Неизживените им години са ги направили високи и силни. Несрещнатите им съпруги и неродени им деца са някъде тук, долавя ги с периферното си зрение. Въздухът ехти, както ехти тишината, след като камбаните са спрели да бият — ехти от неосъществените възможности. Синовете му говорят, лицата им, скръбни от мъка, му казват истината, макар че той се опитва да запуши ушите си. Там няма нищо, повярвай ни. София не бива да чува. Всичките мечти на Корнелис са свързани с нея, както листчетата на цветето са затворени в пъпка. Сега тя е единствената му надежда, защото бъдещето му е именно тук, на тази преходна земя.
Въпросът е — кога пъпката ще се разтвори и разцъфне? Защото въпреки усилията, които полага, София все още не зачева. Предишната вечер, когато се върна от банкета, той се труди между краката ѝ. Тя лежеше притихнала и го прегръщаше, когато потръпна. Тихичко той се помоли на Бог да направи семето му плодовито. След това обаче той я чу да хлипа — с тихи стенания, дълбоко заровена във възглавницата, когато си мислеше, че той вече спи. И тя иска дете. Боже, Боже, защо си ме изоставил?
Днес улиците са пълни с деца, връщат се вкъщи от църква. Момченце, което държи майка си за ръка, се обръща, за да види един гълъб. Две момиченца близначки, които смучат палците си, поглеждат надолу към краката си и се опитват да вървят в крак. Амстердам е пълен със семейства — призрачното семейство в главата му и истински семейства в цветущо здраве. Те му се надсмиват с щастието си.
Корнелис е човек на навика. Всяка неделя купува на София палачинка, поръсена с пудра захар, от една сергия до бента. Спират се там; той вдишва аромата на ванилия и бадеми. Едно малко момченце дърпа баща си за ръката и го подканва да му купи. Има къдрици с цвят на лен като на ангелче и зачервени бузки, сякаш нарисувани от Рубенс. Сърцето на Корнелис потръпва в гърдите му.
София не е казала нито дума. Мълчи цял ден. Може би си мисли същото. Корнелис ѝ подава палачинката, увита в парче хартия. Прави широк жест към огрения от слънце площад.
— Какъв красив ден. Липсва ми само едно нещо, за да е пълно щастието ми.
София, вече поднесла палачинката към устата си, втренчва поглед в него. Изглежда като събудена от сън. Стои така за миг, а после отхапва.
26
София
Хубавите картини са доста разпространени тук, рядко се среща дори и най-обикновен търговец, чиято къща да не е украсена с тях.
Уилям Алионби, Настоящото състояние на Ниските земи, 1669
Герит, прислужникът на Ян, отваря вратата и ни пуска вътре. Съпругът ми и аз влизаме в ателието. Ян стои до завършената картина.
Потя се — дланите ми, подмишниците ми. Не исках да идвам, но Корнелис настоя и отказът ми можеше да му се стори странен.
— Желаете ли чаша вино? — пита Ян, като се обръща към съпруга ми.
Корнелис е натрапник в тайния ми живот. Дали усеща, че съм била тук? Леглото се издига над нас застрашително; изглежда неестествено голямо, както си стои там, в ъгъла на стаята, със спуснат балдахин. Привлича погледа с магнетична сила.
Корнелис се оглежда. Ами ако съм оставила нещо тук, нещо, което той може да разпознае? Дори и без доказателства стаята е пълна с присъствието ми. Със сигурност ще го усети, ще усети, че сега това е истинският ми дом, че сърцето ми е тук.
Герит ни донася roemers[20] с вино на поднос — най-хубавите чаши. Аз отпивам, наблюдавайки Ян над ръба на чашата. Той ме беше поздравил любезно, погледите ни едвам се бяха срещнали. Ако е толкова изнервен, колкото и аз, то определено го прикрива добре.
— Получава ли картината вашето одобрение, сър? — пита той. Корнелис пристъпва по-близо до платното — късоглед е. Кимва и си мърмори нещо. Ученикът Якоб отбелязва:
20
Стъклени чаши с дебело високо столче, украсено с изпъкнали фигури от разтопено стъкло. Популярни в Нидерландия през 15–17 век. — Бел. прев.