Треска за лалета

Взирах се в нея с часове — неподвижната вода, върховете на кулите, ужаса, който се крие отдолу. Бог беше спасил Ной; защо всички тези хора заслужаваха подобно проклятие? Чувах как бият камбаните, призовавайки удавените на молитва. В дълбокото имаше подпухнали крави с незрящи очи; носеха се по течението, блъскаха се в покривите на плевните. Едно бедствие — и светът се беше обърнал наопаки. Дълбоко под водата мъртвите се движеха безпомощно. Ръцете им се вееха като морска трева, но никой не идваше да ги спаси.

Ян ме гледа изумено.

— Господ да ни е на помощ! Наистина ли възнамеряваш да го направиш?

Седнали сме на ръба на един фонтан, на няколко пресечки от дома му. Кварталът му е пълен с ателиета на занаятчии — дърводелци, златари, художници. До нас е работилницата на някакъв ковач. Ударите на чука му ехтят. Срещаме се на открито, защото е по-малко рисковано, отколкото да ме забележат как влизам в къщата му. Мария, нашата стража, стои в края на алеята. Сега тя е моя съучастничка. Ако потънем, потъваме заедно.

— Със сигурност ще забележи, не мислиш ли? — пита Ян. — Няма ли да забележи, че Мария надебелява?

— Тя е едро момиче. Разликата едва ли ще е значителна, ако си носи престилката по-нависоко.

— Но със сигурност…

— Съпругът ми е късоглед — отговарям вяло. — Той и бездруго никога не я поглежда — тя е слугиня, просто част от мебелировката.

— Ами ти? Как ще станеш по-голяма? — Ян изглежда потресен. Сякаш е по-притеснен и от мен. — Ще забележи теб.

— Ще симулирам симптомите. След няколко месеца ще напъхам възглавница под роклята си…

— Но той ти е съпруг, спите в едно легло, със сигурност ще те разобличи…

— О, в това е красотата на плана ми. Знаеш, че не мога да понасям да ме докосва. Не мога да понасям… — млъквам. — Казах му, че от сега до раждането ни е забранен полов контакт. Докторът го е заповядал, заради здравето ми. В деликатно състояние съм, нали разбираш.

— Така ли?

— А съпругът ми би направил всичко, за да не загуби бебето. Казах му, че трябва да спим на отделни легла, за да си почивам необезпокоявана, и той се съгласи. Толкова е щастлив, че е склонен да направи всичко.

Ян поклаща глава в почуда. Взима ръката ми.

— Ти си изключителна жена.

Просто съм отчаяна. Отчаяна от любов към него.

— Това означава, че Мария може да остане да работи за нас. Това ни устройва и двете — тя помага на мен, аз помагам на нея…

А после? Все още не съм го обмислила. Твърде съм развълнувана от плана си, за да мисля какво ще се случи след въображаемата ми бременност, която става толкова реална, че почти ми се гади. Във всеки случай мъжът ми повярва; това означава, че е наполовина вярно.