Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
На два пъти пускаше коня в ходом, за да го остави да почине, но през останалата част от времето го пришпорваше здраво. Полетата Азрит изглеждаха безкрайни. Равнината, лишена почти изцяло от растителност, се простираше, докъдето поглед стига. Подпяването му помагаше да държи съзнанието си изчистено от всякакви мисли освен от една: ужаса, че е убил Дена. Този спомен не искаше да избледнее. Тези сълзи не можеше да преглътне.
Зората го подгони след собствената му сянка. Появиха се камънаци, които изглеждаха не на място на фона на равното поле и хвърляха дълги сенки. Докато напредваше, ставаха все повече. Местността започна да се начупва, появиха се дерета, издигнаха се рифове. Той яздеше по теснини и цепнатини, спускайки се по каньон, врязан в трошлива скала. Пътят се изви наляво, а надясно свърна друг, по-тесен път. Ричард пое наляво, спомняйки си какво му беше казал стражът.
В чистото му съзнание се появи една мисъл. Ричард внезапно спря коня си. Погледна надясно към другия път. Размисли за миг, след това обърна коня натам и го пришпори.
Мрачният Рал му беше казал, че може да отиде, където си пожелае. Дори го снабди с кон, за да може да го направи. Може би Мрачният Рал нямаше да има нищо против, ако Ричард вземе на заем дракона му.
Оставяйки коня сам да подбира пътя си, той внимателно се озърташе на всички страни, ръката му бе до дръжката на меча. Сигурно нямаше да е трудно да забележи един червен дракон. Не се чуваше друг звук освен тракането на конските копита по камъните. Ричард не знаеше къде точно е драконът и продължи доста навътре в каньона по каменистата пътека. Вече започваше да се притеснява, че драконът сигурно не е тук, че може би самият Рал е отишъл с него някъде. Може би да вземе кутията. Нямаше представа дали идеята му да тръгне насам е добра, но тя беше единствената, която му хрумна.
Изригна ослепителен огнен вулкан, придружен от оглушителен тътен. Конят се дръпна назад. Ричард отскочи от седлото и се приземи на крака, прикляквайки зад един камък, за да се прикрие от летящите във въздуха камъни и огнени пламъци. Покрай главата му прелетяха огромни каменни късове. Конят се строполи на земята и Ричард усети мирис на опърлено. Чу се ужасяващо цвилене, след което разтрошаване на кости. Ричард се притисна плътно до камъка, страхувайки се да погледне.
Докато се вслушваше в периодичното профучаване на огнените езици във въздуха, в трошенето на кости и раздирането на плът, Ричард реши, че идеята му очевидно е била изключително глупава. Не можеше да повярва, че драконът се е скрил толкова добре, че той не го е видял предварително. Чудеше се дали знае, че той се е свил зад камъка. Поне засега не изглеждаше да е така. Огледа се за възможности за бягство, но местността беше твърде равна, за да можеше да се измъкне незабелязано. От звуците, по които разбираше, че конят му е изяден, коремът му се преобърна. Най-накрая всичко утихна. Запита се дали драконите подремват след ядене. Чу се някакво похъркване. Приближаващо се. Ричард се опита да се смали.
Камъкът, зад който се криеше, бе сграбчен от хищни нокти, повдигнат от земята и захвърлен встрани. Ричард вдигна поглед към свирепите жълти очи. Почти всичко друго около тях беше яркочервено. Главата, от която стърчаха гъвкави кичури, оцветени на връхчетата в черно и разположени в основата на челюстта и на тила зад ушите, се намираше на края на дълъг, дебел врат, извисяващ се от огромно туловище. Гъвкавата опашка също завършваше с черни в крайчеца кичури, същите като на главата, само че по-твърди и здрави. Опашката небрежно се клатеше насам-натам, разхвърляйки камъни на двете страни. Когато размърда крилете си, лъскавите, червени, застъпващи се люспи по раменете му изпъкнаха релефно. Остри като бръснач зъби, червени от последното ястие, се подреждаха по дължината на цялата муцуна точно под ръмжащите устни. Звярът изпухтя. От ноздрите му, с които завършваше острата зурла, избълва дим.
— Какво имаме тук? — чу се определено женски глас. — Вкусна изненадка?
Ричард скочи на крака и извади меча си, завъртайки го във въздуха.
— Имам нужда от помощта ти.
— С радост ще ти помогна, мъничко човече. Веднага след като те излапам.
— Предупреждавам те, стой настрана! Този меч притежава магия.
— Магия! — драконът ахна, престорено уплашен. Постави лапа на гърдите си. — О, моля те, храбри човече, не ме посичай с магическия си меч! — чу се някакво боботене през дим, което Ричард взе за смях.
Той стоеше с изваден меч, но внезапно се почувства смешен.
— Имаш намерение да ме изядеш, така ли?
— Ами трябва да призная, по-скоро за забавление, отколкото поради вкусовите ти качества.