Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Чувал съм, че червените дракони са независими същества, но ти си нещо не много по-различно от домашен любимец на Мрачния Рал. — От пастта срещу него блъвна огнена топка, издигаща се във въздуха. — Мислех, че няма да имаш нищо против да върнеш свободата си и отново да станеш независима.
Главата, по-голяма от целия Ричард, с уплаха забеляза той, се приближи на не повече от няколко ярда. Ушите се проточиха напред. Лъскав червен език, раздвоен в края като на змия, се стрелна към него, опипвайки го любопитно. Ричард дръпна меча встрани, докато езикът се плъзна по тялото му от чатала до гърлото. Докосването не беше грубо — поне за дракон — и въпреки това го оттласна няколко стъпки назад.
— И как ще може да направи това малко човече като теб?
— Опитвам се да попреча на Мрачния Рал, да го убия. Ако ми помогнеш, ще бъдеш свободна.
Драконът навири глава, чу се нещо като боботещ смях, а от ноздрите му изригна дим. Земята потрепери. Чудовището погледна надолу към Ричард, примигна, след това отново вдигна глава, избухвайки още веднъж в смях.
Боботенето затихна и главата се обърна, веждите се бяха извили в ядосана гримаса.
— Не мисля така. Не мисля, че ще оставя съдбата си в ръцете на малко човече като теб. По-скоро ще продължа и за в бъдеще да служа на Господаря Рал — то изгрухтя, издухвайки облаци прах около Ричард. — Забавлението свърши. Време е за вкусната ми изненада.
— Добре. Готов съм да умра — Ричард трябваше да измисли нещо, за да спечели време. Защо един червен дракон би се подчинил на волята на Мрачния Рал? — Но преди да ме изядеш, мога ли да ти кажа нещо?
— И какво е то?
— Ти, без съмнение, си най-потресаващо красивото същество, което съм виждал.
Това си беше вярно. Независимо от отвратителната си същност, драконът беше невероятно красив. Вратът се изви на S, главата се дръпна назад, очите примигнаха от изненада. Челото леко се смръщи в съмнение.
— Вярно е — каза Ричард, — ще бъда изяден. Нямам причина да лъжа. Ти си красива. Никога не съм предполагал, че докато съм жив, ще срещна такова прелестно създание. Имаш ли си име?
— Скарлет.
— Скарлет. Какво прекрасно име. Всички червени дракони ли са толкова впечатляващи, или ти си по-специална?
Скарлет доближи лапа до гърдите си.
— Това не мога да кажа — главата още веднъж се плъзна надолу към него. — Никога не ми се е случвало човек, когото се готвя да изям, да ми говори така.
В главата на Ричард се зароди идея. Той прибра меча в ножницата си.
— Скарлет, знам, че гордо същество като теб не би могло да живее под властта на който и да е, още по-малко на някой с толкова изисквания като Мрачния Рал, освен ако не му се наложи ужасно. Ти си прекалено красиво и благородно създание, за да го направиш.
Главата на Скарлет се плъзна още по-близо.
— Защо ми говориш всичко това?
— Защото вярвам в истината. Мисля, че и ти вярваш.
— Как се казваш?
— Ричард Сайфър. Аз съм Търсачът.
Скарлет доближи нокътя си с черен връх до зъбите си.
— Търсач — намръщи се тя. — Не вярвам преди да съм яла Търсач. — На устните й се изписа странна, драконска усмивка. — Ще бъде деликатес. Разговорът ни приключи, Ричард Сайфър. Благодаря за комплимента — главата се приближи, устните се дръпнаха назад, разкривайки острите зъби.
— Мрачният Рал ти открадна яйцето, нали?
Скарлет се дръпна назад. Примигна срещу него, след това отметна рязко глава с широко отворена паст. От оглушителния рев люспите по гърлото й завибрираха. В небето се стрелна огнена лава. Ревът отекна през скалите, предизвиквайки неголеми каменопади.
Главата на Скарлет се обърна отново към Ричард, от ноздрите й излизаше дим.
— Какво знаеш за това!
— Знам, че гордо същество като теб не би се подчинило на нечии заповеди освен поради една причина. За да защити нещо скъпо. Като малките си например.
— Значи знаеш. Това няма да те спаси — озъби се тя.
— Освен това знам къде Мрачният Рал държи яйцето ти.
— Къде? — Ричард трябваше да се дръпне настрана, за да избегне пламъците. — Кажи ми къде е!
— Мислех, че искаш да ме изядеш веднага!
Едно око се приближи до него.
— Някой трябва да те научи на обноски — изгъргори тя.
— Съжалявам, Скарлет. Това ми е лош навик, който ми е навличал много неприятности. Виж, ако ти помогна да си върнеш яйцето, Рал няма да има с какво да те държи. Ако го направя, ще е достатъчно ли, за да ми помогнеш в замяна?
— Как да ти помогна?
— Ами ти разкарваш Рал по въздуха. Точно това ми трябва. Необходимо ми е да го направиш и с мен за няколко дни, да ми помогнеш да потърся едни приятели, за да мога да ги защитя от Рал. Трябва да прекося огромни разстояния, да претърся необятни пространства. Мисля си, че ако това стане по небе, ще ги намеря и ще ми остане достатъчно време, за да попреча на Рал.