Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
След три-четири минути мистър Норел отвори очи. Пред него се простираше коридорът, който търсеше — онзи с каменния под — и в края му се виждаха сенчестите очертания на вратата към библиотеката.
— Сега ще видим какви ги върши! — извика той. — Лукас, приготви оловните вериги и катинари. Няма по-добра профилактика срещу магия от оловото. Ще оковем ръцете му и това ще го усмири поне малко. Мистър Ласелс, колко бързо според вас може да стигне писмо от тук до министрите?
Мистър Норел се учуди, че никой не му отговаря, и се обърна.
Беше съвсем сам.
В далечината чу Лукас да казва нещо: ленивият му гърлен глас не можеше да се сбърка. Чу гласа на някого от слугите, после пак този иа Лукас. Но постепенно гласовете заглъхнаха. Изчезна и шумът от стъпките на слугите, които сновяха от стая в стая. Възцари се тишина.
64
ДВЕ ЛЕЙДИ ПОУЛ
Средата на февруари 1817 година
— Е! — ВЪЗКЛИКНА ЛАСЕЛС. — Това беше неочаквано!
Той и слугите се бяха събрали в северния край на трапезарията — до стената, през която мистър Норел току-що най-самоуверено беше влязъл.
Ласелс протегна ръка и я докосна: беше съвсем твърда. Натисна я: стената не помръдна.
— Мислите ли, че го направи нарочно? — попита един от слугите.
— Не мисля, че има значение дали го е направил нарочно — каза Лукас. — Сега е при мистър Стрейндж.
— Все едно да кажеш, че е при Сатаната! — възкликна Ласелс.
— Какво ще стане сега? — попита друг прислужник.
Никой не му отговори. В главите на всички се занизаха картини на магически битки: как мистър Норел стреля със загадъчни оръдия по Стрейндж, как Стрейндж призовава дяволи да отведат мистър Норел. Те се ослушаха за шум от битка. Нищо не се чуваше.
От съседната стая се разнесе вик. Един от слугите бе отворил вратата на гостната и беше установил, че тя води към стаята за закуска. Оттатък стаята за закуска беше дневната на мистър Норел, а след нея — гардеробната. Всички стаи се бяха върнали на предишните си места: лабиринтът беше разбит.
Това откритие предизвика голямо облекчение. Слугите тутакси изоставиха Ласелс и слязоха в кухнята — естественото убежище на хора от тяхната класа. Ласелс също толкова естествено седна сам в дневната на мистър Норел. Реши да остане там, докато домакинът се върне. Или ако мистър Норел не се върне, да дочака Стрейндж и да го застреля. „В края на краищата — помисли си Ласелс, — какво може да направи един магьосник срещу оловен куршум? От изстрела до дупката в сърцето няма време за магия.“
Но подобни мисли му носеха само временна утеха. В къщата бе твърде тихо, мракът беше твърде неестествен. Той твърде ясно чувстваше как слугите са се събрали на едно място, двамата магьосници са някъде, Бог знае къде, на второ място, а той седи сам на трето. В ъгъла на стаята имаше висок старинен часовник — последната останка от детството на мистър Норел в Йорк. Подобно на всички останали часовници в къщата, и този показваше полунощ още от пристигането на Стрейндж. Но не го правеше доброволно, а открито протестираше срещу подобен неочакван обрат. Тиктакането му беше неравномерно, сякаш часовникът беше пиян или в треска, и от време на време издаваше звук, който поразително наподобяваше поемане на дъх: при всеки такъв звук Ласелс мислеше, че Стрейндж е влязъл в стаята и се готви да каже нещо.
Ласелс стана и отиде в кухнята при слугите.
Кухнята на абатството Хъртфю много приличаше на крипта на голяма църква: в нея имаше много класически ъгли и класически полумрак. В средата на помещението горяха голям брой лоени свещи и седяха всички слуги, които Ласелс беше виждал в Хъртфю, както и много непознати лица. Той спря в горния край на стълбището и се облегна на една колона. Лукас вдигна глава, видя го и каза:
— Тъкмо обсъждахме какво да правим, сър. След половин час ще си тръгнем. С нищо не можем да помогнем на мистър Норел, само ще навредим на себе си. Така смятаме, сър, но ако вие сте на друго мнение, ще се радваме да го чуем.
— Мнение! — възкликна Ласелс. Изглеждаше силно изненадан и само част от изненадата му беше престорена. — За пръв път ми се случва лакей да се интересува от мнението ми. Благодаря, но мисля, че ще се въздържа от участие в тази… — той се замисли, докато търсеше най-обидната дума в речника си — …демокрация.
— Както желаете, сър — кротко отвърна Лукас.
— Сега в Англия е ден — каза една от слугините и погледна с копнеж към прозорците, разположени високо в стените.