Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Качи се в малката си стая на тавана и запали свещта на масата. На стената висеше напукано евтино огледало. Чайлдърмас огледа лицето си. Раната беше грозна. Шалчето и дясното рамо на ризата му бяха подгизнали от кръв. Той се изми доколкото можа. После изми и избърса ръцете си.

Бръкна в джоба си и внимателно извади нещо. Беше кутийка с цвят на сърдечна мъка, голяма колкото кутия за енфие, но по-продълговата. Той прошепна под носа си:

— Човек не може да избяга от школата си174.

Чайлдърмас отвори кутийката. В първите няколко секунди гледаше замислен, почесваше се по главата и накрая изруга, защото едва не я накапа с кръв. Затвори я и я прибра в джоба си.

Не му трябваше много време да събере багажа си. Той се състоеше от махагонова кутия с два пистолета, малка кесия с пари, бръснач, гребен, четка за зъби, калъп сапун, малко дрехи (всичките стари и износени като тези, с които беше облечен) и малък вързоп с книги, сред които Библията, „История на Краля Гарван за деца“ на лорд Портисхед и екземпляр на „Разкрития за тридесет и шест други свята“ на Парис Ормскърк. Мистър Норел плащаше добре на Чайлдърмас, но никой не знаеше къде отиват тези пари. Дейви и Лукас често отбелязваха помежду си, че Чайлдърмас очевидно не ги харчи.

Чайлдърмас прибра всичко в олющен куфар. На масата имаше чиния с ябълки. Той ги уви в една кърпа и ги пъхна в куфара. После като притискаше салфетката към лицето си, слезе по стълбите. Едва на път за конюшнята си спомни, че е забравил перото, мастилницата и бележника си в гостната. Беше ги оставил на масичката, докато гледаше на карти.

„Е, вече е късно да се връщам — помисли си той. — Ще трябва да си купя други.“

В конюшнята го чакаше цяла тълпа: Дейви, Лукас, конярите и неколцина слуги, които бяха успели да се измъкнат от къщата.

— Какво правите тук? — попита учуден Чайлдърмас. — Сякаш сте се събрали на църковна служба!

Слугите се спогледаха.

— Оседлахме ви Брюър, мистър Чайлдърмас — каза Дейви. Брюър беше конят на Чайлдърмас, едър красив жребец.

— Благодаря ти, Дейви.

— Защо му позволихте, сър? — попита Лукас. — Защо го оставихте да ви пореже?

— Не се тревожи, момко. Няма страшно. — Донесох бинт. Нека ви превържа.

— Лукас, тази нощ имам нужда от цялата си съобразителност, а не мога да мисля, ако съм целият в бинтове.

— Но ако раната не се затвори добре, ще ви остане грозен белег!

— Да остане. Никой няма да съжалява, че ще бъда по-грозен, отколкото съм сега. Дай ми само чиста кърпа да попия кръвта. Тази е съвсем прогизнала. Момчета, като дойде Стрейндж… — Чайлдърмас въздъхна. — Не знам какво да ви кажа. Не мога да ви дам съвет. Но ако има начин да им помогнете, направете го.

— Какво? — попита един слуга. — Да помогнем на мистър Норел и мистър Ласелс?

— Не, празна главо! На мистър Норел и мистър Стрейндж. Лукас, предай на Луси, Хана и Дайдо, че им казвам довиждане и им желая всичко хубаво — и добри покорни съпрузи, когато им потрябват (това бяха три слугини, любимки на Чайлдърмас).