По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Деветстотин долара! За тази огърлица?
С драматичен жест търговецът притисна ръка към сърцето си.
— Осемстотин и нито долар по-долу! Да не искате да се разоря заради вас?
— Много сте упорит в пазарлъка. — Кларк реши да не отстъпва, за да задоволи любопитството на двамата ирански съгледвачи, които приближаваха към него.
— А вие пък сте неверник! Да не би да просите милостиня? Това е много фина огърлица, достойна за подарък на всяка почтена съпруга, а не за някоя развратница!
Кларк съобрази, че с поведението си може да изложи този непознат, но симпатичен иранец на сериозна опасност, затова побърза да измъкне портфейла си. Отброи банкнотите и му ги подаде.
— Много ми давате. Аз не съм мошеник! — С недоволен жест златарят му върна една банкнота.
„Само седемстотин долара за този златен накит!“
— Извинете, нямах намерение да ви обидя — промълви Джон и прибра огърлицата във вътрешния джоб на сакото си.
— По дяволите, какво му стана на този човек? — запита Кларк, щом се отдалечиха. Не беше очаквал толкова бурна реакция.
— Да… ентусиазмът, с който в началото посрещаха новия режим, вече е доста поохладнял. Това, което се случи с вас, е много показателно. Но и вие си изиграхте чудесно ролята, мосю Кларк. Откога работите за ЦРУ?
— Достатъчно дълго, за да не се изненадвам прекалено от подобни сцени. Доколкото си спомням, при такива ситуации вие, французите, използвате думата „merde“, нали не греша?
— Да, не грешите. А тази огърлица наистина ли е за съпругата ви?
— Да — кимна Джон. — Да не би онзи иранец да пострада?
— Хм, не ми се вярва, но… но може да изгуби при обменянето на доларите. И все пак беше доста интересен, нали?
— Искам по-бързо да се приберем в посолството. Трябва да събудя помощника си.
След четвърт час се прибраха в сградата на френското посолство и Джон веднага се отправи към стаята си.
— Как е времето навън, господин Кларк? — Но Кларк само бръкна в сакото си и му подаде огърлицата. Чавес я претегли в дланта си. — Хм, не е от най-леките.
— Можеш ли да отгатнеш за колко я купих, Доминго?
— Изглежда ми някъде около двадесет и един карата, на тегло е горе-долу към… хм, не мога да позная колко грама е, но ми се струва, че ще излезе някъде към две-три хиляди долара…
— Ще повярваш ли, че се сдобих с нея само за седемстотин?
— Стига де! — засмя се Чавес, но в следващия миг го погледна тревожно. — Изглежда тук не ни обичат много, познах ли?
— Нещата се променят — тихо отвърна Джон, припомняйки си думите на златаря.
— Много ли е зле? — попита Кати.
— Според последните сведения са оцелели общо сто и четирима от пътниците, за деветдесет е сигурно, че са загинали, още тридесет не са открити, но се очаквало да открият и разпознаят труповете им до два-три часа — каза Джак. Агент Раман току-що бе донесъл телеграмата до вратата на спалнята. Сред оцелелите има шестдесет американци. Петима са загинали. Деветима са в неизвестност и се предполага, че и те са сред мъртвите. За Бога, на борда е имало четирийсет пътници от комунистически Китай! — Той смаяно разтърси глава.
— Но защо търговци от комунистически Китай ще летят за остров Тайван?
— Защо ли? Защото е така, скъпа. Китайците от двата бряга на Тайванския проток се дърлят като кучета за кокал, но не могат един без друг.
— А ние какво ще предприемем?
— Не знам. За днес сутринта е насрочена пресконференция. Дано дотогава получим повече сведения. По дяволите! Имаме четиринайсет загинали американски граждани, и то на другия край на света. Нали от мен се очаква да защитавам правата им? От мен се очаква да протестирам срещу всеки опит за покушение срещу наши граждани.
— Хора умират ежедневно, Джак — напомни му първата дама.
— Но не и от ракети въздух-въздух — въздъхна Райън.
— Мир вам — започна аятолахът, като се надигна от креслото си, за да посрещне високия си гост. Разговаряха чрез преводач, обичайна практика при подобни срещи — не само за по-голяма точност при размяната на мнения, но и ако нещо се обърка, винаги може да се обвини преводачът, че той е виновен за недоразумението — така и двете страни разполагаха с удобно средство за измъкване. — Нека Аллах да благослови тази среща.