![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Строй се! — викна той, след като скочи от седлото. — Кой командва тук? Пригответе се за излаз.
— Не.
Една сянка се отдели от сенките покрай стената — висок мъж в тъмносива броня. Сандор Клегейн. Свали шлема си и го пусна на земята. Стоманата беше осаждена и очукана, лявото ухо на озъбеното псе бе откършено. Над едното око Хрътката имаше рана и кръвта се беше спекла като червено-кафява маска върху старите белези от изгоряло.
— Майната му на всичко — изхриптя Клегейн. — И на тебе съшо.
До него пристъпи един от наемниците.
— Бяхме навън, милорд. Три пъти. Половината ни хора загинаха или са ранени. Адският огън гърмеше навсякъде, конете пищяха като хора и хората като коне…
— Да не мислиш, че сме ви наели, за да се биете на турнир? Може би трябва да ви сервирам изстудено мляко и боровинки? Качвай се на шибания си кон! Ти също, куче.
Кръвта по лицето на Клегейн лъщеше червена, но очите му се бяха подбелили. Той извади дългия си меч.
„Уплашен е — помисли стъписано Тирион. — Хрътката е уплашен.“ Опита се да им обясни защо се налага.
— Донесли са овен при портата, чувате ги. Трябва да ги разпръснем…
— Отворете портата. Като влязат вътре, ги обкръжете и ги избийте. — Хрътката заби острието на меча в земята и се подпря — едва се държеше на краката си. — Загубих половината си хора. И коня си. Повече в оня огън не влизам.
Сир Мандън Муур пристъпи до Тирион, в безукорно бялата си броня.
— Кралската ръка ти заповядва.
— Майната му на Кралската ръка. — Здравата, неоплескана с кръв половина от лицето на Хрътката беше пребледняла като платно. — Някой да ми донесе пиене. — Един златен плащ му подаде чаша, Клегейн глътна, изплю и я хвърли. — Вода? Майната ви на водата! Вино ми донесете!
„Мъртъв е, макар и да е на крака.“ Тирион вече го разбра. „Раната, огънят… с него е свършено, трябва да намеря някой друг, но кого? Сир Мандън?“ Огледа мъжете и разбра, че няма да стане. Страхът на Клегейн ги беше потресъл. Без водач те също щяха да откажат, а сир Мандън… опасен мъж, беше му казал Джайм, да, но не и мъж, когото другите мъже ще следват.
Чу поредния трясък в дървото. Помръкващото небе над стените се къпеше в зелено и оранжево сияние. Колко дълго щеше да издържи портата?
„Това е лудост — каза си той. — Но по-добре лудост, отколкото поражение. Поражението е смърт и позор.“
— Добре. Аз ще водя.
Ако си беше въобразявал, че това ще засрами Хрътката и ще му помогне да си върне доблестта, сгреши. Клегейн само се изсмя.
— Кой, ти?!
Тирион долови неверието по лицата им.
— Аз. Сир Мандън, вие ще носите кралското знаме. Под, донеси ми шлема. — Момчето затича покорно. Хрътката изгледа Тирион с бялото на очите си. Сир Мандън му помогна да се качи на коня.
— Строй се! — изрева Тирион.
Високият му дорест жребец беше с метални набузници и плетена ризница. Пурпурна коприна покриваше задницата му и чула. Високото седло беше позлатено. Подрик Пейн му подаде шлема и щита, от тежък дъб и с изрисувана в средата златна ръка на червено поле, обкръжена от златни лъвчета. Той подкара коня в кръг, оглеждайки малкия отряд. Едва шепа мъже се бяха отзовали на командата му, не повече от двадесетина. Седяха на конете си и го гледаха като Хрътката. Той погледна презрително останалите — рицарите и наемниците, излизали с Клегейн.
— Разправят, че съм половин мъж — каза той. — Какво излиза тогава, че сте вие?
Това вече ги засрами. Един от рицарите мълчаливо се присъедини към тях. Двама наемници го последваха. След тях — още. Кралската порта се разтърси отново. След още няколко мига отрядът на Тирион се беше удвоил. Беше ги хванал в капана си. „Щом аз се бия, и те трябва да се бият, иначе излиза, че са по-долу от едно джудже.“
— Няма да чуете да викам името на Джофри — каза им той. — Нито ще чуете да рева за Скалата на Кастърли. Станис иска да опустоши вашия град и вратата, която блъска, е вашата врата. Затова елате с мен и да убием тоя кучи син!
Тирион измъкна тежката си секира, обърна жребеца и препусна към задната порта. Мислеше, че го следват, но не посмя да погледне назад.