![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Но вие бяхте кралицата на всичките Седем кралства — каза Санса.
— Стигне ли се до мечовете, една кралица в края на краищата е само жена.
Чашата на Церсей беше празна. Пажът пристъпи да я напълни, но тя я обърна върху масата и поклати глава.
— Стига. Не искам да ми се размътва главата.
Последното блюдо беше козе сирене, поднесено с печени ябълки. Миризмата на канела беше изпълнила залата, когато Озни Черно котле влезе и отново коленичи.
— Ваша милост — каза той. — Станис е прехвърлил хора на терена на турнирите, идват и още. Калната порта е под атака, донесли са овен и пред Кралската порта. Дяволчето излезе да ги отблъсне.
— Като го видят, ще напълнят гащите от страх — отвърна сухо кралицата. — Не е взел Джоф, надявам се.
— Не, ваша милост, кралят е с брат ми при Курвите, хвърля Рогати мъже в реката.
— Когато Калната порта е под атака? Що за дивотия! Кажи на сир Озмунд, че искам да го махнат веднага оттам, прекалено е опасно. Приберете го в замъка.
— Но Дяволчето каза, че…
— Важно е аз какво ви казвам. — Очите на Церсей се присвиха. — Вашият брат ще направи каквото ви казах, или ще заповядам следващия излаз да го поведе той, а вие — с него.
След като разчистиха храната, много от гостите помолиха за разрешение да отидат в септата. Церсей великодушно им позволи. Лейди Танда и дъщерите й бяха сред първите, които избягаха. За тези, които останаха, доведоха един певец и той засвири на арфа. Запя им за Джонквил и Флориан, за принц Емон, Рицаря на драконите и за любовта му към кралицата, жена на неговия брат, за десетте хиляди кораба на Нимерия. Песните бяха красиви, но ужасно тъжни. Няколко жени се разплакаха, а Санса усети, че и нейните очи се навлажниха.
— Много добре, скъпа. — Кралицата се наведе към нея. — Трябва да поупражниш тези сълзи. Ще ти потрябват пред крал Станис.
Санса се присви боязливо.
— Ваша милост?
— О, спести ми кухите вежливости, моля те. Нещата отвън, изглежда, са взели отчаяна насока, щом се е наложило да ги предвожда едно джудже, така че по-добре свали маската си. Всичко знам за малките ти предателства в гората на боговете.
— Гората на боговете? — „Не поглеждай към сир Донтос, недей, недей — каза си Санса. — Тя не знае, никой не знае, Донтос ми обеща, моят Флориан никога не ще ме предаде.“ — Не съм извършвала предателства. Навестявах гората на боговете само за да се моля.
— За Станис. Или за своя брат — все едно. Иначе защо ще търсиш боговете на баща си? Молиш се за нашето поражение. Как иначе ще го наречеш това, ако не предателство?
— Моля се за Джофри — настоя тя изплашена.
— Нима? Защото се държи с теб толкова мило ли? — Кралицата взе кана сладко вино с аромат на сливи от минаващото слугинче и наля на Санса. — Пий — заповяда й хладно тя. — Може би това ще ти влее кураж веднъж в живота си да понесеш истината.
Санса вдигна чашата до устните си и отпи. Виното беше гъсто и сладко, и много силно.
— Още — каза Церсей. — Изпий я до дъно, Санса. Твоята кралица ти заповядва.
Виното почти я задави. След няколко секунди главата й се замая.
— Още? — попита Церсей.
— Не. Моля ви.
Кралицата не остана доволна.
— Когато преди малко попита за сир Илин, аз те излъгах. Искаш ли да чуеш истината, Санса? Искаш ли да узнаеш защо всъщност той е тук?
Не смееше да отговори, но това нямаше значение. Кралицата вдигна ръка и махна, без да дочака отговор. Санса не бе забелязала, че сир Илин се е върнал в залата, но ето че той изведнъж се появи и закрачи през сенките зад подиума тихо като котка. Носеше Лед, изваден от ножницата. Санса си спомни, че баща й винаги почистваше острието му в гората на боговете, след като отнемеше нечия глава, но сир Илин не беше толкова придирчив — по стоманата имаше засъхнали кафяви петна кръв.
— Обясни на лейди Санса защо те държа при нас — каза Церсей.
Сир Илин отвори устата си и изхъхри задавено. Пъпчивото му лице остана безизразно.
— Казва, че е тук за нас — преведе кралицата. — Станис може да превземе града и да вземе трона, но аз няма да понеса той да ме съди. Няма да допусна да ни хване живи.
— Нас?
— Чу ме добре. Така че може би няма да е зле отново да се помолиш, Санса, и този път за друг изход. Старките няма да се зарадват от падането на дома Ланистър, гарантирам ти.