Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Свиреха музиканти, жонгльори премятаха цветни топки във въздуха. Лунното момче обикаляше на кокили из залата и се заяждаше с всички с язвителните си шеги, а сир Донтос гонеше слугинчетата си, яхнал дървеното си конче. Гостите се смееха, но смехът им беше някак безрадостен, смях, който за миг можеше да се обърне в хлипове и ридания. „Телата им са тук, но мислите им са по градските стени, а сърцата им — също.“

След супата поднесоха салата от ябълки, ядки и стафиди. В друг момент блюдата щяха да са апетитни, но тази нощ храната сякаш беше подправена със страх. Санса не беше единствената в залата, изгубила всякакъв апетит. Лорд Джилс повече кашляше, отколкото ядеше, Лолис Стоукуорт седеше на стола си присвита и разтреперана, а младата невяста на един от рицарите на сир Лансел започна да плаче неудържимо. Кралицата заповяда на майстер Френкен да я заведат да си легне.

— Сълзи — заговори тя с яд на Санса, докато извеждаха разплаканата жена от залата. — Женското оръжие, така го наричаше майка ми. Мъжкото оръжие е мечът. И това ни казва всичко, нали така?

— Но мъжете трябва да са много храбри — отвърна Санса. — Да излязат навън срещу онези мечове и брадви, всеки се опитва да те убие…

— Джайм веднъж ми каза, че се чувства истински жив само в битка и в леглото. — Церсей вдигна чашата и отпи дълга глътка. Плодовата й салата остана непипната. — Предпочитам да изляза срещу мечовете, колкото и да са, вместо да седя безпомощна и да се преструвам, че се радвам на компанията на това ято подплашени кокошки.

— Вие лично ги поканихте тук, ваша милост.

— Какво да се прави. От една кралица се очакват определени неща. Ще се очакват и от теб, ако изобщо някой ден се омъжиш за Джофри. Затова се учи отсега. — Кралицата огледа мълчаливо съпругите, дъщерите и майките, запълнили пейките по масите. — Сами по себе си тези кокошки са нищо, но по една или друга причина важни са петлите им, а някои може да оцелеят след тази битка. Така че мой дълг е да дам закрилата си на жените им. Ако това нещастно джудже брат ми успее по някакъв начин да надделее, те ще се върнат при мъжете и бащите си и ще разправят колко смела съм била, как храбростта ми ги е вдъхновявала и е повдигала духа им, как нито за миг не съм се усъмнила в победата.

— А ако замъкът падне?

— Би ти харесало, нали? — Церсей не изчака възражението й. — Ако не ме предадат собствените ми стражи, сигурно ще мога да удържа тук известно време. След това мога да отида на стените и да предложа на лорд Станис да се предам лично. Това ще ни спести най-лошото. Но ако Стегата на Мегор падне преди да се е появил Станис, какво да ти кажа, скъпа… Повечето от гостенките ми ще ги поизнасилят, да речем. В такива моменти клането и насилията са неизбежни.

Санса я слушаше с ужас.

— Но това тук са жени, невъоръжени и от знатни родове.

— Родът им ги пази донякъде — съгласи се Церсей, — но не толкова, колкото си въобразяваш. Всяка от тях струва приличен откуп, но след безумието на боя войниците често като че ли жадуват повече за плът, отколкото за злато. Все пак един златен щит е по-добре от нищо. Виж, с жените по улиците няма да се държат толкова вежливо. Нито със слугините ни. Сладурчета като онази, новата слугиня на лейди Танда, ще ги позабавляват още някоя и друга нощ, но не си въобразявай, че старите, болните и грозните ще бъдат пощадени. Пиенето ще превърне и слепите перачки, и вонящите свинарки в не по-малко привлекателни от теб самата, миличка.