Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Искам да ти кажа, Филип, че винаги си бил мъничко ревнив по отношение на моята обич и приятелите ми, както и аз съм била ревнива по отношение на твоята любов и твоите грижи! Е, хайде — продължи младото момиче с усмивка. — Погледни ме пак в очите! Нима виждаш някаква тайна?
— Да. — отвърна Филип. — Ти обичаш някого.
— Аз?! Да обичам някого? — провикна се Андре.
После избухна в смях.
— Но може би някой обича теб?
— Бога ми, толкова по-зле! Това непознато лице никога не се е представило, нито пък е разкрило любовта си!
Филип отново хвърли косо поглед към Андре. Видът й отново му подсказа, че доктор Луи е допуснал грешка. Младежът така се зарадва, че целуна сестра си като ония мъченици, които вярват в чистотата на Дева Мария и непорочното зачатие, но едновременно с това изповядват и вяра в нейния божествен син. Точно в този щастлив за него миг Филип чу по стълбите стъпките на доктор Луи, който изпълняваше даденото обещание да посети отново момичето.
— Кой идва? — попита тя.
— По всяка вероятност доктор Луи — отвърна Филип.
В същия миг вратата се отвори и очакваният с толкова безпокойство от Филип лекар наистина влезе в стаята.
Още от преддверието погледът на лекаря и на наблюдателния човек се прикова върху Андре и вече не се отмести от нея. Било поради вълнението от идването на лекаря, било поради естествения ход на нещата, Андре отново получи един от онези пристъпи, които толкова плашеха Филип. Тя изведнъж се олюля и с болезнено изражение поднесе кърпичката към устните си. Филип беше твърде зает да посрещне доктор Луи и не забеляза нищо.
— Бъдете добре дошъл, докторе, и ми простете днешната грубост! Преди час бях развълнуван, но сега съм напълно спокоен.
Лекарят отмести за миг погледа си от Андре, за да разгледа лицето на Филип, и видя върху него само усмивка и радост.
— Поговорихте ли с госпожицата, както ви посъветвах? — попита той.
— Да, и в сърцето си виждам повече рая, отколкото ада.
Лекарят пое ръката на Андре и този път по-продължително измери пулса й. Филип го наблюдаваше и сякаш го насърчаваше: „О, по-смело, докторе! Вече не се боя от медицинските ви заключения!“
— Е, господине? — попита той гласно, а по лицето му се четеше тържество.
— Господин кавалер, бъдете така добър да ме оставите насаме със сестра ви — отговори доктор Луи.
Тези спокойно произнесени думи удариха право в лицето младежа и нараниха гордостта му.
— О, Боже! Пак ли съмнения? — попита той.
Лекарят му направи знак с ръка.
— Добре! Оставям ви, господине — прошепна мрачно Филип. — Бъдете честна с лекаря, Андре. Проявете лоялност! — добави той.
Младото момиче вдигна рамене така, сякаш не разбираше какво й говори брат й. Филип проговори отново:
— А докато той ви задава въпроси, отнасящи се до вашето здраве, аз ще се поразходя из парка. Часът, в който съм заръчал конят ми да е готов, е още далече. Така че, преди да тръгна, ще мога отново да поговоря с вас.
После младежът стисна ръката на Андре и се помъчи да се усмихне, но в това ръкостискане младото момиче усети някаква принуденост. Принуденост имаше и в усмивката му.
Лекарят съпроводи тържествено Филип чак до външната врата и я затвори зад гърба му. Като направи това, отново се приближи към Андре, но този път седна до нея на софата.
144.
Прегледът
Дълбоко в себе си Андре се притесняваше от важността, която и Филип, и лекарят отдаваха на болестта й. Внезапно лекарят, който беше нагласил свещта така, че да пада върху лицето й, и не беше престанал да я наблюдава, взе ръката й — вече не за да й премери пулса, а за да покаже на момичето приятелските си чувства и да я предразположи, както би направил някой изповедник. Тази постъпка изненада Андре и тя за малко не отдръпна ръката си.
— Брат ви изглежда твърде загрижен за честта си, непримирим е по отношение на някои неща. Несъмнено това е причината да не му разкриете всичко.
Андре погледна лекаря, както бе погледнала Филип.
— И вие ли, докторе? — попита тя високомерно.
— Простете ми, госпожице. Нека да довърша.
Андре кимна търпеливо или по-скоро примирено.
— Напълно естествено е — продължи доктор Луи, — като сте забелязали мъката на младежа и сте предусетили гнева му, да сте взели решение да пазите тайната си, но пред мен, госпожице — повярвайте ми, аз лекувам не само тялото, но и душата — можете да кажете истината!
— Господине — каза Андре, — ако не бях забелязала болката по лицето на моя брат и мрачните му очи, ако нямах доверие във вашата почтеност и ако не бях в течение на голямата ви слава, щях да си помисля, че двамата сте се наговорили да играете някаква комедия пред мен може би за да се съглася с по-голяма лекота на още един преглед или пък за да взема доброволно някое силно и горчиво лекарство.