Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Ами кралят, Андре, кралят?
Андре срамежливо се огледа.
— Какво има? — попита Филип.
— Да говорим по-тихо. Вижте какво, Филип… смятам краля за доста придирчив… Негово величество не ме и поглежда, а и вчера, когато припаднах сред лехите с цветя в парка…
— Аха! Значи все пак Жилбер е бил прав! Вие наистина сте припаднали, Андре!
— Ах, този мизерник Жилбер! Знам, Филип, че не е редно човек да припадне в кралски замък — каза Андре със смях, — но не съм го направила нито нарочно, нито за собствено удоволствие!
— Но кой ви отправя подобни обвинения, скъпа сестричке?
— О! Кралят! Негово величество тъкмо идваше от Големия Трианон през овощната градина, а аз глупаво бях полегнала на една пейка в ръцете на господин Дьо Жюсьо, който се опитваше да ме свести. Кралят ме забеляза… Е, хубаво, видях как се намръщи, а в погледа му проблесна гняв. След това изскърца със зъби и каза няколко обидни думи. Негово величество продължи пътя си… очевидно беше твърди възмутен, че съм си позволила да припадна в градината… Но, наистина, Филип, вината не е моя!
— Бедната ми сестричка! — каза Филип и стисна съчувствено ръката на Андре. — Разбира се, вината не е ваша! А какво стана после?
— Това е всичко, приятелю. И Жилбер ме е удостоил с вниманието да разисква състоянието ми!
— Ето, че пак мачкаш клетото дете!
— О, защитавате го! Само това оставаше! Ама че приятна тема за разговор!
— Андре, за Бога, не бъди толкова груба към това момче, тъпчеш го, подиграваш му се, виждал съм те да го правиш!… О, Боже мой! Боже мой! Какво ти е, Андре?
Андре отново падна върху софата. Лежеше върху възглавничките, без да промълви нито дума. Този път и шишенцето не можа да я свести. Трябваше да се изчака кръвообращението й отново да стане нормално.
— Наистина — прошепна Филип, — вие страдате толкова, че ще уплашите и най-смелия човек! Говорете, каквото си искате, сестричке, но на вашето заболяване не трябва да се гледа така леко, както правите вие.
— Но, Филип, нали все пак лекарят каза…
— Той не може да ме убеди, докато не поговоря с него. Къде можем да се срещнем?
— Доктор Луи идва всеки ден в Трианон.
— А дежурен ли е и в момента?
— Да, приятелю. И тъй като е много точен, точно в седем часа ще се изкачи по стълбата, която води към покоите на госпожа дофината.
— Е, добре! — каза Филип. — Ще го изчакам.
142.
Презрение
Щом удари седем часът, Филип припряно излезе. Тръгна право към павилиона на дофината. Застана на достатъчно голямо разстояние, за да не го спре стражата, но и достатъчно близо, за да може да наблюдава хората, които минаваха.
Наложи се да чака само пет минути. Позна скованото и величествено лице на лекаря, което Андре му беше описала. Вече се смрачаваше, но доктор Луи разлистваше един неотдавна публикуван в Кьолн труд върху стомашните болки, затова по-скоро отгатваше, отколкото четеше написаното. Той вдигна очи и видя пред себе си някакъв мъж, когото попита:
— Какво обичате?
— Простете ми, господине — каза Филип, — с доктор Луи ли имам честта да разговарям?
— Да, господине — каза лекарят и затвори книгата си.
— В такъв случай само една дума, ако ми позволите — усмихна се Филип.
— Господине, извинете ме, но дългът ме зове. Госпожа дофината ме очаква. Време е да отида при нея. Не мога да я карам да чака.
— Господине — настоя Филип и направи умолително движение, с което препречи пътя на доктор Луи, — лицето, заради което настойчиво моля за вашите грижи, е на служба при дофината. То страда, докато госпожа дофината не е толкова зле.
— Най-напред за кого всъщност ми говорите? — попита лекарят.
— За едно лице, при което ви е завела лично дофината.
— Аха! Да не би случайно да става дума за госпожица Андре дьо Таверне?
— Знаете, че не се чувства добре, нали?
— Да. И има болки в стомаха, така ли е?
— И непрекъснато й прилошава… да, господине. Днес в течение само на няколко часа тя припадна три или четири пъти в ръцете ми.