Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Вие трябва да размислите, господине. Аз нямам какво да добавя към това, което вече казах.
— Господине, позволете да ви кажа, че и палачът не би отказал на жертвата си последната милост. Обещайте ми да посетите сестра ми след визитата ви при Нейно кралско височество дофината. О, докторе, в името на Бога, обещайте ми!
— Посещението е излишно, господине, но щом държите, мой дълг е да изпълня желанието ви. На излизане от госпожа дофината ще дойда при сестра ви.
— О, благодаря ви, благодаря ви! Елате и ще признаете, че сте сгрешил!
— Бих се радвал с цялото си сърце да е така, господине. Ако съм се излъгал, ще го призная с радост.
Доктор Луи се освободи от Филип и го остави до стълбата. Младежът трепереше като трескав и ледена пот обливаше челото му. В безумието си забрави за миг къде се намира, с кого точно беше разговарял и каква тайна беше научил току-що.
143.
Разпит
Щом обаче Филип се появи пред Андре, лицето му беше толкова бледо, а изражението му — толкова убито, че тя на свой ред се разтревожи за брат си и й се прииска да го попита на какво се дължи ужасната промяна, станала с него. Всъщност едно-единствено нещо би могло да се отрази така на Филип.
— Боже мой, братко! — възкликна Андре. — Нима съм толкова болна?
— Защо смятате така? — попита Филип.
— Защото разговорът ви с лекаря е променил ужасно лицето ви!
— О, не, сестричке, лекарят съвсем не е разтревожен. Вие ми казахте истината. Дори с голям труд изтръгнах от него обещание, че ще дойде отново.
Като произнасяше тези думи, Филип впи очи в очите на младото момиче.
— Добре — каза простичко тя, — щом тази визита ще ви донесе утеха. Но докато чакаме, кажете откъде се появи тази ужасна бледност на лицето ви, която толкова ме тревожи.
— Андре, все още ли ме обичате толкова, колкото в дните на нашето детство?
— О, Филип, Филип!
— Значи аз все още съм за вас едно от най-скъпите същества на земята?
— Най-скъпото. Единственото.
Филип взе ръката на сестра си и я погледна нежно.
— Не мислете, Андре, че бих ви упрекнал, ако в сърцето ви има място за друга обич освен тази, която изпитвате към баща ми и мен…
После младежът седна до сестра си.
— Вие сте на възраст, Андре, когато сърцето на младите момичета им нашепва думи, които и самите те не биха желали… Знаете, че Божията воля заповядва на жената да напусне семейството си и да последва съпруга си.
Андре се вгледа за миг във Филип така сякаш се мъчеше да разбере човек, който говори на чужд език.
— Моят съпруг ли? — попита тя. — Нали току-що споменахте думата съпруг, Филип? О, Боже мой! Той все още не се е родил или най-малкото не се е появил!
Искреното възклицание на сестра му трогна младежа и той се приближи, за да вземе ръката й с двете си ръце. После каза:
— Преди едно момиче да се омъжи, то има годеник или любим, добра ми Андре!
Андре погледна смаяно Филип, засегната, че потапя толкова жадно очите си в очите й на девица, където се отразяваше цялата й невинна душа, сякаш искаше да проникне до мозъка на костите й.
— Сестричке, откакто се родихте, вие ме избрахте за свой най-добър приятел. Андре, вие се променихте без причина. Необходимо ли беше?
— Аз?! Да съм се променила? Към вас ли, Филип? Обяснете какво искате да кажете!
— Да, Андре — каза младежът и я притисна до гърдите си. — Вие не ме сметнахте за напълно подходящ човек или за твърде сигурен приятел, за да споделите, че сърцето ви е завладяно от любов!
— Братко! Приятелю! — възкликна Андре, която все повече и повече се учудваше. — Какво говорите? За каква любов намеквате? Кълна ви се, че не разбирам нищо от упреците, с които ме обсипвате!
— В такъв случай, след като вие самата ме насърчавате, ако стана прекалено точен и ако червенина залее бузите ви и срам притисне сърцето ви, сърдете се единствено на себе си! Защото с вашата непредпазливост ме принуждавате да проникна чак до дъното на душата ви, за да изтръгна оттам тайната й!
— Направете го, Филип, обещавам да не ви се сърдя.
Филип се вгледа в сестра си. Между назрялото в сърцето му обяснение и спокойствието на младото момиче имаше толкова силен контраст, че той не знаеше какво да мисли.
Преди младежът да заговори отново, Андре стана и го хвана подръка. После, гледайки го с неописуема нежност и обич, каза:
— Погледни ме в очите, Филип!
— О, нищо по-лесно от това! — отвърна младежът. — Това е най-голямото ми желание! Какво искаш да ми кажеш? — попита той и впери горещите си като въглени очи в очите на Андре.