Дълг на честта

„Ками“-2 летеше на сто и шестдесет километра източно от Чоши, следващ точно посоката север-юг със скорост четиристотин възла. На всеки петнадесет минути самолетът обръщаше курса. Той патрулираше от седем часа и трябваше да бъде сменен призори. Екипажът беше уморен, ала стоеше нащрек, още несвикнал напълно със сковаващата си рутинна задача.

Истинският проблем беше технически, което се отразяваше тежко на операторите. Радарът им с цялата си сложност ги улесняваше по-малко, отколкото човек би си помислил. Конструиран, за да направи възможно засичането на неуловими самолети, той постигна целта си може би (още не знаеха със сигурност) чрез множество максимални подобрения на характеристиките. Самият радар бе изключително мощен и понеже имаше безлампова конструкция, беше много надежден и изпълняваше прецизно функциите си. Подобренията отвътре включваха приемател, охладен с течен азот, за да стане четири пъти по-чувствителен, и софтуер за обработване на сигнали, който почти не пропускаше. Всъщност там бе проблемът. Радарните екрани представляваха телевизорчета, показващи изготвена от компютър картина, или така нареченото хоризонтално сканиране вместо метода с последователно сменяне на записаните данни, известен от изобретяването на радара през тридесетте. Софтуерът беше нагласен да открива всичко, от което вълните се отразяват, и при използваните сега степени на мощност и чувствителност той улавяше предмети, които в действителност не съществуваха. Прелетни птици например. Софтуерните инженери бяха инсталирали скоростна бариера, чрез която се пренебрегваше всичко, движещо се е по-малко от сто и тридесет километра в час, иначе щяха да засичат колите по магистралите западно от тях. Софтуерът обаче поемаше всеки отразен сигнал и след това решаваше дали да го покаже на оператора и ако нещо се криеше зад сигнала и няколко секунди по-късно, то се отбелязваше като вероятен контакт е движещ се самолет. Така два албатроса на разстояние няколко хиляди метра един от друг се превръщаха в движещ се самолет за бордовия компютър. Това побъркваше операторите, а с тях и пилотите на двата изтребителя „Ийгъл“, летящи на тридесет километра от разузнавателния самолет. Резултатът от проблемите със софтуера беше раздразнение, което вече влияеше зле на преценката им. Отгоре на всичко при сегашната чувствителност на цялата система все още оживеният поток от пътнически самолети приличаше досущ на ескадрила от бомбардировачи и хубавото бе само, че летящият северно от тях „Ками“-1 се занимаваше е тях, като ги класифицираше и отхвърляше.