Зимата на света [bg]

IV

Докато съюзническите армии обкръжаваха Берлин, на конференцията на Обединените нации в Сан Франсиско започнаха споровете между страните-победителки. Уди би намерил това за потискащо, ако не беше по-зает с опитите да открие Бела Ернандес. Не спря да мисли за нея по време на инвазията и сраженията във Франция, през престоя си в болницата и докато се възстановяваше от раняването. Миналата година обучението й в Оксфорд беше към своя край и тя планираше да направи докторат в Бъркли, недалеч от Сан Франсиско. Може би живееше в дома на родителите си в Пасифик Хайтс или разполагаше с апартамент близо до университета. За нещастие, Уди се натъкваше на трудности в опитите да се свърже с нея. Нямаше отговор на писмата му. Когато позвъни на вписания в телефонния указател номер, една жена на средна възраст, за която Уди подозираше, че е майката на Бела, му отвърна с ледена учтивост: — В момента не е у дома. Мога ли да й предам нещо?

Бела не се обади.

Вероятно имаше сериозна връзка. Уди искаше тя да му каже, ако е така. Или пък майка й прибираше пощата й и не предаваше съобщенията. Може би трябваше да се откаже. Може би ставаше глупак. Но не му беше присъщо да се отказва. Помнеше как дълго и упорито бе ухажвал Джоан. „Нещата се повтарят“, рече си той и се запита дали проблемът не е в него. Междувременно всяка сутрин отиваше с баща си в апартамента на последния етаж на хотела Феърмонт, където държавният секретар Едуард Стетиниъс инструктираше американските представители на конференцията. Стетиниъс беше поел поста на Кордел Хъл, който се намираше в болница. Съединените щати имаха и нов президент, Хари Труман. Той положи клетва след смъртта на Франклин Д. Рузвелт. Колко жалко, отбеляза Гас Дюър, че в такъв съдбоносен момент от световната история Съединените щати се водят от двама неопитни новаци. Работите почнаха зле. Президентът Труман нескопосно обиди съветския външен министър Молотов на предварителната среща в Белия дом. В резултат Молотов пристигна в Сан Франсиско в лошо настроение. Обяви, че ще се върне у дома, в случай че конференцията не се съгласи незабавно да приеме Белорусия, Украйна и Полша. Никой не желаеше Съветският съюз да се оттегли. Без него Обединените нации нямаше да са Обединени нации. По-голямата част от американските делегати бяха за постигането на компромис с комунистите, но нагизденият с папийонка сенатор Ванденбърг скрупульозно настояваше да не се предприема нищо под натиска на Москва. Една сутрин Уди разполагаше с няколко свободни часа и отиде до дома на семейство Ернандес. Префърцуненият квартал не беше далеч от „Феърмонт“, но Уди още ходеше с бастун, затова му се наложи да вземе такси. Жълтата къща на Ернандес беше във викториански стил и се намираше на улица „Каф“, Жената, която му отвори, беше прекадено добре облечена за прислужница. Тя се усмихна на Уди точно като Бела — това трябва да беше майката. Уди учтиво заговори: — Добро утро, госпожо. Аз съм Уди Дюър. Запознах се с Бела миналата година в Лондон и определено бих желал да я видя отново, ако може. Усмивката изчезна. Госпожа Ернандес го изгледа продължително и рече: