Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Харк, със сребърна чаша с вино в ръка, понечи да седне до масата, но господин Нори го потупа по рамото и му кимна към ъгъла. Намръщен, Харк отиде където му посочиха. Пресуши чашата на една Дълга глътка, завъртя я в ръцете си и я загледа. После изведнъж се сепна и погледна Елейн умолително. Но това, което видя на лицето й, го накара да трепне. Той заситни до дългата маса до стената, остави прекалено грижливо чашата и се върна пак ситнешком в ъгъла си.
Биргит пристигна първа; връзката бе изпълнена с умора и негодувание.
— Езда ли? — почна тя, а след като Елейн й обясни, започна да сипе възражения. Е, отчасти възражения; останалото си бяха просто обиди.
— За какви безразсъдни, тъпи и безумни планове говориш, Биргит? — попита Ванин, щом влезе в стята. Роклята й висеше като на закачалка. Беше на сестра й и щеше да стои идеално на Аделиз, докато беше жива, но белокосата жена беше изгубила тегло. Нейният Джа-ем, жилав мъж, изгледа изпод вежди Харк и застана така, че да може да го държи под око. Харк понечи да се усмихне, но усмивката му повяхна, след като физиономията на Джаем си остана твърда като желязо. Побелелият Стражник беше поолисял, но у него нямаше и трошица мекота.
— Кани се да залови тази нощ две Черни сестри — отвърна Биргит и хвърли ядосан поглед към Елейн.
— Две Черни сестри ли? — възкликна Сарейта, докато влизаше през вратата. И придърпа тъмното си наметало, сякаш думите я бяха смразили. — Кои? — Нейният Нед, висок широкоплещест младеж с жълта коса, изгледа Харк и опипа дръжката на меча си. И също си избра място, удобно да го следи изкъсо. Харк помръдна неловко. Сигурно си мислеше как да драсне навън.
— Фалион Бода и Марилин Гемалфин — отвърна Елейн и Сарейта стисна устни.
— Какво, Фалион и Марилин? — попита Кареане, щом се плъзна в стаята. Нейните Стражници бяха много различни — висок длъгнест тайренец, изопнат като меч салдеец и широкоплещест кайриенец. Тримата се спогледаха и Тейван, кайриенецът, се облегна на стената да наблюдава Харк, а Сиерил и Венр застанаха до входа. Устата на Харк се сви тъжно.
Нищо не й оставаше, освен отново да обясни всичко от самот начало. И го направи с нарастващо нетърпение, което нямаше нищо общо с капризните й настроения. Колкото повече се бавеха, толкова по-вероятна ставаше възможността Фалион и Марилин да ги няма, когато стигнат до къщата на улица „Пълнолуние“. Твърдо беше реше-на да ги хване! Но трябваше да накара Биргит да изчака, докато се съберат всички.
— Планът е добър според мен — каза Ванин, щом Елейн свърши разказа си. — Да, ще се получи добре. — Останалите не бяха толкова отстъпчиви.
— Никакъв план не е, това е проклето безумие! — отсече Биргит, изгледа Елейн изпод вежди и по връзката потече такава бъркотия от чувства, че Елейн едва успя да ги различи. — Вие четирите влизате в къщата сами. Сами! Това не е план. Това си е скапана дивотия! Страж — ниците уж трябва да пазят своите Айез Седай. Нека да влезем с вас. — Другите Стражници закимаха одобрително.
— Ние сме четири — отвърна Елейн. — Можем да се опазим сами. И Сестрите не молят своите Стражници да се изправят срещу други Сестри. — Лицето на Биргит помръкна. — Ако ми потрябваш, ще те повикам толкова силно, че ще ме чуеш дори да си тук, в двореца. Стражниците остават отвън! — бързо добави тя, щом Биргит отвори уста. Връзката се изпълни с безсилие.
— Вероятно можем да се доверим на този мъж — рече Сарейта и изгледа Харк много недоверчиво. — Но дори да е чул добре, нищо не доказва, че в къщата все пак има само две Сестри. Или че изобщо има. Ако са си заминали, няма никаква опасност, но ако има и други, ще е все едно, че сме си пъхнали вратовете в капана и сами сме го щракнали.
Кареане кимна.
— Опасността е твърде голяма. Ти самата каза, че когато са избягали от Кулата, са откраднали много тер-ангреали, някои от които са изключително опасни. Страхливка никога не са ме наричали, но не си представям как ще се опитам да се промъкна до някоя, която може да има палка, която може да прави белфир.
— Едва ли може да сбърка нещо толкова просто като „само двете сме“ — отвърна твърдо Елейн. Огън да я изгори, след като уж им внушаваше такъв респект, трябваше да скочат и да й се подчинят, а не да спорят. — Все едно, това не е обсъждане. — Жалко, че възразиха и двете. Ако беше само едната, щеше да е някаква податка. Освен ако и двете не бяха от Черната Аджа. Смразяваща костите мисъл, но планът й отчиташе и това. — Фалион и Марилин няма да разберат, че идваме, преди да е станало късно. Ако са си заминали, ще задържим тази Шиейн, но отиваме.