Златната клонка

На десети август д-р Шойбе бил свидетел на церемония с умъртвяване на мечка в Кунуи, село на вулканичния залив на о. Йезо. Може би си струва да обобщя онова, което разказва той, защото даденото от него описание на ритуала съдържа някои интересни подробности, които не са споменати по-горе.

Като влязъл в колибата, там намерил около тридесет айни — мъже, жени и деца, всички облечени в най-хубавите си дрехи. Стопанинът на къщата направил най-напред възлияние над огнището в чест на бога на огъня и гостите последвали примера му. След това направили възлияние на домашния бог в посветения на него ъгъл на колибата. Междувременно домакинята, отгледала мечката, седяла сама, мълчалива и тъжна и от време на време ронела сълзи. Явно скръбта й била искрена и ставала все по-дълбока с течение на времето. След това стопанинът и някои от неговите гости излезли от колибата и направили възлияние пред клетката на мечката. На нея поднесли няколко капки вода на малка чинийка, но тя моментално я бутнала. После жените и момичетата танцували около клетката с обърнати към нея лица, с леко подвити колене, повдигали се и приклякали на пръсти. Докато играели, пляскали с ръце и пеели монотонна песен. Домакинята и няколко стари жени, които сигурно били отгледали много мечки, танцували със сълзи на очи, протягали ръце към мечката и се обръщали с гальовни думи към нея. Като че ли младите по-малко се вълнували. Те не само пеели, но се и смеели. Обезпокоена от шума, мечката започнала да тича из клетката си и жалостиво да вие.

След това направили възлияние пред инау (инабу) — свещените тояги, забити пред колибата на айна. Тези тояги са високи около два метра и на върха са обелени спираловидно. За празника били поставени пет нови тояги с прикрепени към тях бамбукови листа. Това се правело винаги, когато умъртвявали мечка. Листата означавали, че животното може да се върне към живота. После пуснали мечката от клетката, хвърлили на врата й въже и я развели около колибата. Когато свършили с това, мъжете начело със стопанина започнали да изстрелват по животното стрели с дървени топчета на върха. И д-р Шойбе трябвало да последва примера им. След това отвели мечката при свещените тояги, натикали в муцуната й парче дърво, деветима мъже коленичили върху нея и натиснали врата й с една греда. Пет минути по-късно животното издъхнало, без да издаде и звук. Междувременно жените и момичетата, заели мястото си зад мъжете, играели, оплаквали и биели онези, които умъртвявали мечката. После поставили трупа на рогозка пред свещените тояги. Взели от тоягите сабя и колчан и ги окачили на врата на животното. И тъй като мечката била женска, окичили я с огърлица и обеци. Сетне й предложили ядене и пиене, просена чорба, просени питки и паница саке. Тогава мъжете, насядали на рогозки пред мъртвата мечка, правели възлияния и пиели на големи глътки. Междувременно жените и момичетата изоставили всякакви признаци на скръб и танцували весело, но не по-весело от старите жени. Когато веселието стигнало връхната си точка, двамата млади айни, които пуснали мечката от клетката, се покатерили на покрива на колибата и започнали да хвърлят просени питки сред събраните, които се боричкали за тях без оглед на пол и възраст. После одрали и изкормили мечката, отделили главата от трупа и оставили кожата да виси на нея. Мъжете жадно изпили събраната в чаши кръв. Очевидно жените и децата не пиели кръв, макар обичаят да не им забранявал. Черния дроб нарязали на малки късчета и го изяли суров със сол. Жените и децата също получили своя дял от него. Месото и останалите вътрешности отнесли в колибата и ги запазили там за следващия ден, когато ги разделели сред хората, присъствували на угощението. Кръв и черен дроб предложили и на д-р Шойбе. Докато изкормвали мечката, жените и момичетата танцували също както и в началото, но не около клетката, а пред свещените тояги. Докато играели, старите жени, допреди малко весели, отново започнали да леят обилно сълзи. След това извадили мозъка от главата на мечката и го изяли със сол, а отделената от кожата глава окачили на кол до свещените тояги. На кола окачили също и парчето дърво, с което запушили устата на мечката, а също сабята и колчана, които окачили на трупа й. Последните свалили след около час, но другото си останало. Цялата компания, мъже и жени, играели шумно около кола и празникът приключил с ново пиянство, в което участвували и жените.