Златната клонка

5. Умъртвяване на свещената мечка

На пръв поглед съмнения поражда и смисълът на жертвоприношението на мечката от айните (айнуите) — първобитна народност, обитаваща японския о. Йезо или Йесо, а освен това Сахалин и южните Курилски острови. Не е много лесно да се определи отношението на айните към мечката. От една страна, те й дават названието камуи, т.е. „бог“, но тъй като употребяват същата дума и за чужденци, тя би могла да означава чисто и просто същество, за което се предполага, че е надарено със свръхестествени или най-малкото необикновени способности. Освен това се казва, че „мечката е главното им божество“, „в религията на айните мечката играе главната роля“, „сред животните, обект на идолопоклонническо преклонение, е най-вече мечката“, „те я обожават по свой начин“, „няма съмнение, че това диво животно предизвиква у тях голямо преклонение, по-голямо, отколкото неодушевените сили на природата“ и „айните могат да бъдат определени като поклонници на мечката“. От друга страна обаче, те убиват мечките винаги когато им се удава случай да го направят. „В минали години айните са смятали лова на мечки за най-мъжествения и полезен начин, по който човек може да си прекара времето“; „мъжете използуват есента, зимата и пролетта за лов на сърни и мечки. Част от данъците си те плащат в кожи и се хранят със сушено мече месо“. И наистина мечето месо е тяхна основна храна, те го ядат както прясно, така и осолено, а кожите на мечките им дават материал за облекло. В действителност култът, споменат от авторите, които пишат по въпроса, сякаш се отнася предимно до мъртвото животно. Така, макар да убиват мечката винаги, когато имат възможност, „в процеса на нарязването на трупа те се опитват да омиротворят божеството, чийто представител са убили, като правят сложни поклони и се обръщат с коленопреклонни изрази към него“; „когато има убита мечка, айните сядат и започват да й се възхищават, кланят й се, обожават я, молят й се и й предлагат дарове — инау“; когато мечката е уловена в капан или наранена със стрела, ловците изпълняват обред, за да й се извинят или да я омилостивят. Черепите на убитите мечки стоят на почетно място в колибите им, поставят ги на свещени тояги извън колибите и към тях се отнасят с голямо уважение: правят се възлияния от просена бира и упойващото саке и към тях се обръщат като към „божествени хранители“ или „скъпоценни божества“. Черепите на лисиците също окачват на свещени тояги пред колибите; тях смятат за талисмани против зли духове и им искат съвет като от оракули. Изрично се казва обаче, че „живата лисица е почитана също толкова малко, колкото и мечката; и доколкото им е възможно, по-скоро я избягват, защото я смятат за коварно животно“. Следователно мечката трудно би могла да бъде наречена свещено животно на айните, или пък техен тотем, защото те не се наричат мечки, а освен това убиват и ядат животното без никакви ограничения. Но те имат легенда за жена, която родила син от мечка, и много от тях, които живеят в планините, се гордеят с това, че произхождат от мечка. Такива хора се наричат „потомци на мечката“ (Кимун Камуи санкири) и с гордост заявяват: „Що се отнася до мен, аз съм дете на бога на планините; аз произхождам от божеството, което господствува над планините“ и под „бога на планините“ имат предвид не друг, а мечката. Затова е възможно, както вярва нашият основен източник преподобният Дж. Бачелър, мечката да е била тотем на един от родовете на айните, но дори и това не обяснява уважението, с което всички айни се отнасят към животното.