Дълг на честта

— Хм, интересно — разсъждаваше на глас Роби Джексън. — Някакво друго развитие?

— Разрушителите, които видяхме по-рано, вече ги няма. Нещата се връщат към… По дяволите, сега те са си нормални, като изключим всичките войници наоколо.

— Някакви неприятности?

— Не, сър, никакви. Пристигат същия брой кораби с храна, същите танкери, всичко си е същото. Въздушният трафик значително намаля. Войниците един вид се окопават, обаче внимават как го правят. Вече не се набиват така в очи. На острова все още има много гъсталаци. Сигурно всички са се изпокрили там. Не съм излизал да оглеждам, нали разбирате?

— Това е достатъчно. Просто запазете спокойствие, лейтенант. Хубав доклад. Трябва да се захващам пак за работа.

— Добре, адмирале.

Джексън нахвърля нужните бележки. Всъщност би трябвало да прехвърли тази отговорност на другиго, ала лейтенант Ореза би искал да чуе познат глас в другия край на линията, пък и без това всичко се записваше за момчетата от разузнаването.

Имаше си обаче и друга работа. Тази вечер ВВС щяха отново да проучват японската въздушна отбрана. Патрулният строй от подводници SSN щеше да се придвижи с още сто и шестдесет километра на запад, щяха да съберат И много информация чрез разузнаването, най-вече от спътниците. Днес „Ентърпрайс“ трябваше да пристигне в Пърл Харбър. Във флотската военновъздушна база на нос Барбърс имаше две пълни авиокрила, но липсваха самолетоносачи, на които да ги качат. Двадесет и пета лека пехотна дивизия все още се намираше на няколко километра оттам, в казармите на Скофийлд, но за тях също нямаше никакви кораби. Същото важеше за Първа военноморска ДИВИЗИЯ ОТ лагера Пендълтън, Калифорния. Той си направи труда да разбере, че последния път, когато Америка напада Марианските острови, при операция ГРАБИТЕЛ на 15 юни 1944 година, тя разполага е петстотин тридесет и пет кораба и сто двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и един войници. Общо корабите на целия американски флот и всички търговски плавателни съдове, плаващи под американско знаме, дори не се доближаваха до първата цифра. Армията и морската пехота пък, събрани заедно, щяха доста да се изпотят, докато намерят достатъчно леки пехотни части, за да получат втората. Пети флот на адмирал Рей Спруанс, който вече не съществуваше, се състоял от петнадесет бързи самолетоносача, не по-малко. Сега Тихоокеанският флот не разполагаше с нито един. Пет дивизии били отделени за мисията, целяща възвръщане на островите, подпомогнати от над хиляда изкусни самолети, бойни кораби, кръстосвачи, разрушители…