Ковачница на мрак

Радас беше пребледнял.

— Сър, лейтенант Инфайен, която донесе заповедта на капитан Хун Раал, пое командването. Аз съм войник. Изпълнявам заповедите на моите старши.

— Къде е Инфайен?

— На изток, сър, за да се присъедини към командир Урусандер.

Капитан Халид Бахан се приближи, с Тейт Лорат до него, а след тях креташе еднокрак старец — вървеше с усилие, тъй като мократа земя поддаваше под патерицата му. Нарад вече беше виждал Халид и не му беше трудно да си представи лицето му безжизнено, лишено от всякаква наглост. Беше приятна гледка. Халид Бахан беше брутален тип и доказателството за това беше в държането му, както и в подпухналото му лице. Беше мъж, който щеше да изглежда най-добре умрял.

— Скара, приятелю — заговори Халид. — Имаше сбъркани сметки, мисля. Съгласни сме по това, ти и аз. Важното сега е да намалим щетите, нанесени на нашата кауза.

Скара го гледаше студено.

— Нашата кауза, наистина — заговори той с изненадващо спокоен глас. — Хайде напомни ни, Халид, за тази кауза. Мисля, че трябва да чуя този благороден списък, изреден на глас. Бъди логичен в изреждането и възвиси всички нас още веднъж до селенията на добродетелта. Но моля те, приятелю, започни от дъното, там, в кръвта между краката на една мъртва жена.

Усмивката на Халид изчезна.

Без да дочака отговор, Скара продължи:

— Защо не ни извисиш още, пренебрегвайки петната, доколкото можеш, до един заложник, убит, докато е бранел същата онази жена, посечен не в доблестен двубой, а като подивяло псе? А след това до един старец, баща и герой от войните срещу форулканите, издъхнал на прага на къщата на своя зет? — Говореше силно, с тежест, и гласът се носеше над лагера, биеше като яростна вълна смълчаните войници. — Но чакай. Нека добавим ново стъпало в това праведно изкачване към нашата кауза. Девица, едната й ръка счупена и след това посечена. Девица, користен носител на несправедливостта, която толкова презираме. И Домашните мечове, едва въоръжени, които постлаха килим за нашата кауза, килим от посечена плът и оплискани с кръв треви. — Вдигна ръце като оратор, възпламенен от гняв. — Но тук наново съзираме още знаци за сигурния път на Хун Раал към справедливостта! Изгорените трупове на Отрекли се в леса! Та нали онези стари вещици на восъка дебелееха за наша сметка! И децата непристойно се перчеха в дрипите си! Хайде говори ни, Халид Бахан, за нашата чиста цел. Кажи ми как един избор на вери разделя кралството, което се бяхме заклели да браним, и назови основанията си за страната, която ни предопредели. Напиши своя списък в стълбовете дим, които се издигат зад мен, и го разпростри през небесата…