Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Херцог — обърна се тя към Ришельо, — страхувам се от подобни гатанки! Особено когато лицето ви е неподвижно като лицето на сфинкс! Ако поведението ви е шега, позволете ми да кажа, че не е от най-сполучливите. Лоша шега е.

— Хайде, хайде, без честолюбие, графиньо — каза маршалът. — И така, уплашихте се, че кралят ще се привърже към госпожица Дьо Таверне. О, не отричайте, за мен това беше ясно като бял ден!

— Вярно е, не крия.

— Добре! След като се изплашихте, поискахте и вие на свой ред да нараните краля. Мъничко. Наближаваме обяснението. За да убодете Негово величество, чиято кожа е малко дебела, ви беше необходим един мъничък егийон231… О, каква игра на думи. Изплъзна ми се неволно от устата, графиньо.

— Каква игра на думи виждате тук, чичо? — попита Д’Егийон, който пръв се съвзе и се опита да играе ролята на наивник.

— Не ме ли разбра? — попита маршалът. — О, толкова по-добре! Ужасна игра на думи. Всъщност исках само да кажа, че графинята целеше да предизвика ревността на краля и за тази цел избра един красив и умен благородник, направо чудо на природата.

— Кой се осмелява да твърди това? — разгневи се графинята, както се разгневяват хора, които знаят, че са силни, или пък съзнават, че са допуснали грешка.

— Всички.

— Всички означава никой. Знаете това, херцог.

— Напротив, госпожо. Това означава сто хиляди души само във Версай, шестстотин хиляди в Париж, двадесет и пет милиона във Франция. Забележете, че не слагам в сметката Хага, Хамбург, Ротердам, Лондон и Берлин!

— И какво точно се говори във Версай, Париж, Хага, Хамбург, Ротердам, Лондон и Берлин!

— О, че вие сте най-умната и най-очарователната жена в Европа. Казват, че сте следвали вашата гениална стратегия, чрез която си давате вид, че си имате любовник…

— Любовник ли? И откъде е дошло това глупаво обвинение?

— Обвинение ли, графиньо? Какво говорите? Думата е възхищение! С други думи, аз бях тук, кралят беше тук и Д’Егийон беше тук. Аз излязох пръв, кралят ме последва, а Д’Егийон излезе трети…

— Довършете.

— Ами нали се престорихте, че оставате сама с Д’Егийон, все едно че ви беше любовник. На сутринта вдигнахте малко шум, а той излезе от Люсиен, както би излязъл някой любовник. А двама-трима глупаци и лапнимухи отърчаха да го разнесат навсякъде! Така кралят разбра всичко и за да не ви загуби, изостави малката Таверне…

Госпожа Дю Бари и херцог Д’Егийон не знаеха каква линия на поведение да предприемат.

— Защото, изглежда — продължи маршалът, като изтърсваше жабото си, — е почти сигурно, че кралят е изоставил малката.

— Херцог — обади се графинята, — не разбирам нищо от измислиците ви. А съм сигурна, че дори кралят не би разбрал нищо от тях.

— Графиньо, в дипломацията — а най-способните дипломати са жените — хитростите никога не се признават. В политиката има едно негласно правило, аксиома, ако щете, и то гласи: „Никога не издавайте на никого средствата, с които сте успели веднъж, тъй като те могат да ви помогнат да успеете и втори път…“