Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Добре, че се върнахте! Прочетете това.

— Защо? Какво е то?

— Писмо от човек на име Тракуеър. Млад мъж в Нотингамшир е спасил живота на дете с помощта на магия и Тракуеър го е видял с очите си.

— Хайде, мистър Чайлдърмас! — каза Ласелс с въздишка. — Мислех, че отдавна сте се научили да не занимавате господаря си с безсмислици — той погледна купчината отворени писма. На едно от тях имаше голям гербов печат. Ласелс го изучаваше няколко секунди, преди да осъзнае, че познава добре този печат. Той грабна писмото.

— Мистър Норел! Имаме писмо от лорд Ливърпул!

— Най-после! — възкликна мистър Норел. — Какво пише?

Ласелс прегледа набързо писмото.

— Само че ни моли да дойдем във „Файф Хаус“ по най-бързия начин! — той започна да разсъждава. — Може би заради йоанитите. Трябваше да поискат помощ от вас още преди години. Радвам се, че Ливърпул най-после го е осъзнал. А вие — обърна се Ласелс към Чайлдърмас — луд ли сте? Или играете някаква своя игра? Дрънкате врели-некипели за някакви измислени магии, докато писмото от премиер-министъра на Англия стои непрочетено на бюрото ви!

— Лорд Ливърпул може да почака — каза Чайлдърмас на мистър Норел. — Повярвайте ми, трябва да се запознаете със съдържанието на това писмо!

Ласелс нетърпеливо изсумтя.

Мистър Норел гледаше ту единия, ту другия. Беше съвсем безпомощен. Години наред бе разчитал и на двамата и техните спорове (които ставаха все по-чести) безкрайно го объркваха. Той можеше да стои така с часове, неспособен да избере между двамата, но Чайлдърмас реши въпроса, като го грабна за ръката и го отведе в малкото преддверие, през което се излизаше от библиотеката. Той затвори с трясък вратата и се облегна на нея.

— Изслушайте ме. Тази магия е направена в голяма къща в Нотингамшир. Възрастните разговаряли в гостната, слугите били заети и едно момиченце излязло на двора. Покатерило се на високия зид, който ограждал задния двор, и тръгнало по него. Но зидът бил заледен, то се подхлъзнало и паднало върху покрива на оранжерията. Стъкленият покрив се счупил и парчета стъкло се забили в детето. Един слуга го чул да вика. На десет мили околовръст нямало хирург. Един от гостите, млад мъж на име Джоузеф Абни, спасил момиченцето с магия. Той извадил от него парчетата стъкло и оправил натрошените кости с Възстановяване и поправяне на Мартин Пейл165, а кръвотечението спрял с магия, която според него е Ръката на Тейло166.

— Това е нелепо! — отсече мистър Норел. — Ръката на Тейло е изгубена преди стотици години, а Възстановяване и поправяне на Пейл е изключително трудна процедура. Този младеж трябва да учи с години…

— Да, знам, но той признава, че почти не е учил. Не е знаел дори наименованията на магиите, а какво остава за изпълнението им! Но Тракуеър казва, че младежът направил магиите уверено, без никакво колебание. Тракуеър и другите присъстващи го питали какво прави — бащата на детето бил много разтревожен, като видял, че Абни му прави магии, — но младежът като чели изобщо не ги чувал. Накрая сякаш се събудил от сън. Казал само: „Дървото говори на камъка, камъкът говори на водата.“ Очевидно смятал, че дърветата и небето са му казали какво да направи.