Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Нелепи мистификации!
— Може би. Но аз не мисля така. Откакто пристигнахме в Лондон, стотици хора са ни писали за това как могат да правят магии и са се заблуждавали. Но това е друго. Това е истина. Мога да се обзаложа. Впрочем има и други писма от хора, които са опитвали да правят магии — и са постигнали резултат. Но това, което не разбирам, е…
В този момент вратата, на която Чайлдърмас се беше облегнал, се затресе с всичка сила. Последва удар, Чайлдърмас отхвърча и се блъсна в мистър Норел. Вратата се отвори и зад нея се оказаха Лукас и кочияшът Дейви.
— O! — изненада се Лукас. — Моля за извинение, сър. Не знаех, че сте тук. Мистър Ласелс каза, че вратата е заяла и ние с Дейви се опитахме да я отворим. Каретата е готова да ви откара при лорд Ливърпул, сър.
— Хайде, мистър Норел! — провикна се Ласелс от библиотеката. — Лорд Ливърпул ни очаква!
Мистър Норел хвърли тревожен поглед към Чайлдърмас и излезе. Пътуването към „Файф Хаус“ не беше приятно за мистър Норел: Ласелс бе натрупал доста злоба към Чайлдърмас и нямаше търпение да я излее.
— Извинете, че го казвам, мистър Норел — започна той, — но можете да вините единствено себе си. Понякога ни се струва благородно да дадем известна независимост на умен слуга, но накрая неизбежно се разкайваме за това. Този злодей е станал толкова безочлив, че счита за редно да ви противоречи и да обижда приятелите ви. Баща ми бичуваше слугите и за по-малко — за далеч по-малко, уверявам ви. И аз бих искал — о, как бих искал… — Ласелс нервно се намести на възглавниците. След малко продължи с по-спокоен тон: — Съветвам ви да помислите, сър, дали наистина се нуждаете от него толкова, колкото ви се струва. Чудя се до каква степен симпатизира на Стрейндж. Защото това е основният въпрос, нали? — той погледна през стъклото към безличните сиви сгради. — Пристигнахме. Мистър Норел, моля ви, не забравяйте какво ви казах. Колкото и трудна да е магията, която Негова светлост ще поиска, не умувайте много. Дългите обяснения няма да направят задачата по-лесна.
Мистър Норел и Ласелс завариха лорд Ливърпул в своя кабинет. Той стоеше до масата, на която вършеше повечето си дела. С него беше секретарят на вътрешните работи лорд Сидмаут. Двамата важно изгледаха мистър Норел.
Лорд Ливърпул каза:
— Тук имам писма от управителите на Линкълншир, Йоркшир, Съмърсет, Корнуол, Уоруикшир и Кумбрия… (Ласелс едва се сдържа да не ахне при мисълта за задачата и парите, за които предстоеше да стане дума.) Всички се оплакват от магиите, които стават напоследък в тези графства!
Мистър Норел бързо примигна.
— Моля?
Ласелс побърза да се намеси:
— Мистър Норел не знае нищо за никакви магии по тези места.
Лорд Ливърпул го изгледа хладно, сякаш не му вярваше. На масата имаше купчина листа. Негова светлост извади произволно един лист хартия.
— Преди четири дни в град Стамфърд — каза той — дъщеря на квакер си говорела с приятелка. Момичетата чули шум и разбрали, че по-малките им братя подслушват на вратата. Те се ядосали и подгонили момчетата из градината. Там се уловили за ръце и произнесли заклинание. Ушите на момчетата се отделили от главите им и отлетели. Едва след като тържествено обещали никога вече да не правят така, ушите им се вдигнали от розовите храсти, на които били кацнали, и се върнали на главите им.
Мистър Норел бе по-озадачен от всякога.
— Разбира се, много съжалявам, че тези невъзпитани млади дами са се захванали да изучават магия. Бих казал, че съм категорично против това представители на женския пол изобщо да изучават магия. Но не виждам защо…
— Мистър Норел — каза лорд Ливърпул, — тези момичета са тринадесетгодишни. Родителите им упорито твърдят, че децата не са виждали магически текст през живота си. В Стамфърд няма нито магьосници, нито магически книги.
Мистър Норел отвори уста да каже нещо, но осъзна, че няма какво, затова си замълча.
Ласелс се обади:
— Това е много странно. Какво обяснение са дали момичетата?
— Казали на родителите си, че погледнали надолу и видели заклинанието изписано със сиви камъчета на пътеката. Момичетата смятат, че камъните са им казали какво да направят. Други хора отишли да огледат пътеката и там наистина имало сиви камъчета, но те не били подредени в символи или загадъчни писмена. Просто били разпилени на пътеката.