Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Но внезапното му изпадане в немилост не се отрази благотворно на мистър Норел. Той не получаваше нови поръчки от правителството и — което беше по-лошо — изгуби поръчките от други места. В началото на януари главата на катедралата „Сейнт Пол“ се бе обърнал към мистър Норел с молба да открие гроба на една млада жена. Братът на жената искал да издигне нов паметник на всички членове на семейството си. Това изисквало ковчегът на жената да се премести, но управителите на катедралата със смущение установили, че гробът й е записан погрешно и не могат да го открият. Мистър Норел ги увери, че няма да е никак трудно да го намери. Трябва само да му съобщят името на младата жена и още една-две подробности — и той ще направи магията. Но от катедралата не му изпратиха името на жената. Вместо това мистър Норел получи тромаво писмо, в което след множество заплетени извинения главата на катедралата го уведомяваше за това как наскоро е осъзнал, че е неуместно духовенството да ползва услугите на магьосници.
Ласелс и Норел бяха единодушни, че положението е тревожно.
— Трудно ще бъде да се продължи възраждането на английската магия, ако не се правят нови магии — отбеляза Ласелс. — В този момент на криза е наложително постоянно да напомняме на публиката за вас и за постиженията ви.
Той изпрати няколко статии във вестниците и заклейми Стрейндж във всички списания за магия. Освен това направи преглед на магическите постижения на мистър Норел за десет години и предложи някои подобрения. Реши да отиде с мистър Норел в Брайтън, за да огледат магическата стена, която Норел и Стрейндж бяха издигнали по британското крайбрежие. Тази стена беше основното занимание на мистър Норел през последните две години и беше струвала на правителството солидна сума пари.
Един особено студен и ветровит февруарски ден двамата стояха на брега в Брайтън и съзерцаваха безличната сива морска шир.
— Невидима е — каза Ласелс.
— Да, невидима! — енергично се съгласи мистър Норел. — Но това не я прави по-малко ефикасна! Тя предпазва скалите от изветряне, домовете на хората от буря, добитъка от удавяне и ще спре всички врагове на Британия, които направят опит да акостират.
— Но не можете ли да сложите фарове на равни интервали, за да напомнят на хората, че тук има магическа стена? Горящи пламъци, загадъчно надвиснали над водната повърхност? Стълбове от морска вода? Нещо такова?
— O! — възкликна мистър Норел, — Разбира се! Мога да създам магическите илюзии, които споменахте. Няма да е трудно да се направи, но трябва да разберете, че те ще бъдат чисто и просто украшения. По никакъв начин няма да засилят магията. Няма да имат практически ефект.
— Ефектът от тях — строго заговори Ласелс — е постоянно да напомнят за делата на великия мистър Норел. Те ще покажат на британския народ, че вие все още сте защитник на страната, че неотстъпно бдите над тях, докато те са улисани в работата си. Това ще струва колкото десет-двадесет статии в списанията.
— Наистина ли? — попита мистър Норел. Той обеща за в бъдеще да не забравя за потребността магията да буди хорското въображение.
Те прекараха нощта в таверната „Старият кораб“, а на другата сутрин се върнаха в Лондон. Мистър Норел не понасяше дългите пътувания. Макар че каретата му беше превъзходно произведение на каретното изкуство и бе снабдена с прекрасни железни пружини и седалки с мека тапицерия, той усещаше всяка бабуна и дупка на пътя. Само след половин час мистър Норел започваше да страда от болки в гърба и главата и чувство за гадене в стомаха. Но тази сутрин той почти не мислеше за гърба си и за стомаха си. Още щом потеглиха от „Стария кораб“, мистър Норел беше странно нервен, измъчваха го неочаквани мисли и смътни страхове.